Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешен медик избесня: Колко деца трябва да влязат в болница, за да видите какво се случва?
  • Новини

Спешен медик избесня: Колко деца трябва да влязат в болница, за да видите какво се случва?

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
spashashasonasnas.jpg

Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ отправи важни предупреждения и съвети към всички, нуждаещи се от спешна помощ по празниците. От там изразяват остро недоволство от случващото се по кабинети и поликлиники в усложнената заради ръст на вирусни инфекции обстановка.

Ето какво написаха от там във Фейсбук:

За Коледата в Спешното! Трета година по Коледа спешните отделения и кабинети са под обсада от хора на различни възрасти с високи температури, раздираща кашлица, болки в гърдите и страх от поредната вирусна пневмония.

Каква е разликата през 2022 г?

Не изпускай тези оферти:

Политиците и журналистите загубиха интерес към епидемиологията и инфекциозните заболявания и настъпи бяла тишина. Никой не говори за опашките от изнервени родители, чакащи по 4-8 часа да стигнат до преглед на лекар.

Никой не говори за липсата на работещи лаборатории за тестове за грип и скарлатина. Никой не говори за липсата на легла в пулмологиите и детските отделения. Никой не говори за изчезналия зинат, акцеф, аугментин, пулмикорт от аптеките.

Защо, когато епидемиологията се оказа неудобно средство за манипулация бе забравена от политици и журналисти? Защо семейство с две деца с положителен тест за грип влиза на преглед без маска и ме пита може ли да отидат на гости? Защо има хора, които не различават КОВИД 19 и вируса на грипа?

Защо не виждаме,че докато цяла Европа чинно носеше маски в градския транспорт ние ги свалихме даже в болниците? Защо си самоназначаваме последен клас антибиотици за вирусни инфекции, пием ги три дни и после се чудим защо после месеци наред сме недоизлекувани?

Колко деца трябва да влязат в болница, защото вместо да ги лекуват родителите им са ги водили на гости тук и там? Колко старци трябва да развият вирусна пневмония която да ги убие заради хроничните им болести и сринат имунитет?
Нали сме една от най-древните и мъдри цивилизации, но не схващаме, че грипът поразява цели семейства и те нито се тестват, нито се лекуват, нито пазят околните.

А правилното е при втрисане, висока температура, гърлобол, „сграбчили“ ви по празниците:

1.Направете си тест от аптеката, а не се самолекувайте с лукчета, антибиотици и хомеопатия !!!
2.Посетете веднага лекар като сте с маска, за да не заразявате и да не ви заразяват докато чакате за преглед

А/ако сте положителен за грип, започнете предписаното антивирусно лечение с тамифлу във всички възрасти. Колкото по-рано толкова по- бързо ще спрете размножаването и разспространението на грипа в организма ви и поразяването на белия ви дроб

Б/ ако сте отрицателен пак посетете лекар, той ще установи откъде е проблема ви – може да е друг вид инфекция или възпаление в организма ви.
2.Останете си в къщи, за да не заразявате други семейства и родителите си. Догодина пак ще има нова година.

3.Лекувайте се и пазете останалите. Не забравяйте, че ежегодно сезонният грип убива в Европа между 40000-220000 човека.

Не поискан коментар от един лекар, който за последните 36 часа прегледа и назначи лечение на десетки с грипоподобни оплаквания от всички възрасти и видя многократно резултата по-долу.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж живеещ на село излезе на двора и му прилоша от зловещата гледка
Next: Отиде си прекалено рано. Почина обичаният от всички журналист Ясен Бориславов

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.