Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешен медик избесня: Колко деца трябва да влязат в болница, за да видите какво се случва?
  • Новини

Спешен медик избесня: Колко деца трябва да влязат в болница, за да видите какво се случва?

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
spashashasonasnas.jpg

Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ отправи важни предупреждения и съвети към всички, нуждаещи се от спешна помощ по празниците. От там изразяват остро недоволство от случващото се по кабинети и поликлиники в усложнената заради ръст на вирусни инфекции обстановка.

Ето какво написаха от там във Фейсбук:

За Коледата в Спешното! Трета година по Коледа спешните отделения и кабинети са под обсада от хора на различни възрасти с високи температури, раздираща кашлица, болки в гърдите и страх от поредната вирусна пневмония.

Каква е разликата през 2022 г?

Не изпускай тези оферти:

Политиците и журналистите загубиха интерес към епидемиологията и инфекциозните заболявания и настъпи бяла тишина. Никой не говори за опашките от изнервени родители, чакащи по 4-8 часа да стигнат до преглед на лекар.

Никой не говори за липсата на работещи лаборатории за тестове за грип и скарлатина. Никой не говори за липсата на легла в пулмологиите и детските отделения. Никой не говори за изчезналия зинат, акцеф, аугментин, пулмикорт от аптеките.

Защо, когато епидемиологията се оказа неудобно средство за манипулация бе забравена от политици и журналисти? Защо семейство с две деца с положителен тест за грип влиза на преглед без маска и ме пита може ли да отидат на гости? Защо има хора, които не различават КОВИД 19 и вируса на грипа?

Защо не виждаме,че докато цяла Европа чинно носеше маски в градския транспорт ние ги свалихме даже в болниците? Защо си самоназначаваме последен клас антибиотици за вирусни инфекции, пием ги три дни и после се чудим защо после месеци наред сме недоизлекувани?

Колко деца трябва да влязат в болница, защото вместо да ги лекуват родителите им са ги водили на гости тук и там? Колко старци трябва да развият вирусна пневмония която да ги убие заради хроничните им болести и сринат имунитет?
Нали сме една от най-древните и мъдри цивилизации, но не схващаме, че грипът поразява цели семейства и те нито се тестват, нито се лекуват, нито пазят околните.

А правилното е при втрисане, висока температура, гърлобол, „сграбчили“ ви по празниците:

1.Направете си тест от аптеката, а не се самолекувайте с лукчета, антибиотици и хомеопатия !!!
2.Посетете веднага лекар като сте с маска, за да не заразявате и да не ви заразяват докато чакате за преглед

А/ако сте положителен за грип, започнете предписаното антивирусно лечение с тамифлу във всички възрасти. Колкото по-рано толкова по- бързо ще спрете размножаването и разспространението на грипа в организма ви и поразяването на белия ви дроб

Б/ ако сте отрицателен пак посетете лекар, той ще установи откъде е проблема ви – може да е друг вид инфекция или възпаление в организма ви.
2.Останете си в къщи, за да не заразявате други семейства и родителите си. Догодина пак ще има нова година.

3.Лекувайте се и пазете останалите. Не забравяйте, че ежегодно сезонният грип убива в Европа между 40000-220000 човека.

Не поискан коментар от един лекар, който за последните 36 часа прегледа и назначи лечение на десетки с грипоподобни оплаквания от всички възрасти и видя многократно резултата по-долу.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж живеещ на село излезе на двора и му прилоша от зловещата гледка
Next: Отиде си прекалено рано. Почина обичаният от всички журналист Ясен Бориславов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.