Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спипаха ги! 30 катаджии в престъпна схема за много пари
  • Новини

Спипаха ги! 30 катаджии в престъпна схема за много пари

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
aktajdiadiad.jpg

Кой стои зад злоупотребите в КАТ с хиляди левове с пререгистрациите на автомобили? Докъде стигна проверката на разследващите? Какво наложи шефът на регистрациите да излезе няколко месеца в болничен под домашно стаен режим? И защо не го спазва? Разказват за NOVA Тина Ивайлова и екипът на Glasnews.

Едни от най-сериозните констатации за злоупотреби са в сектор „Пътни превозни средства“, сочи проверката на Главна дирекция „Национална полиция”.

Стана ясно, че е променян видът на превозно средство от влекач на товарен автомобил, от влекач на специален автомобил, както и от товарен на специален автомобил. По този начин собствениците на тези превозни средства са се облагодетелствали, плащали по-ниска застраховка „Гражданска отговорност“ и съответно по-нисък данък към Столичната община.

Справка сочи, че застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач е твърдо фиксирана на 3800 лева. Застраховката на товарен или специален автомобил, в зависимост от броя оси, натоварването и товароносимостта, фигурира между 272 и 1600 лева.

Така собственикът на превозното средство спестява около 2750 лева, само от застраховката. От сайта на Столична община разбираме, че според Наредбата, по която се определят таксите за превозните средства, специалният автомобил трябва да плати твърд данък от 63 лева.

За товарния автомобил-влекач данъкът е между 76 и 760 лева. Към момента на проверката са установени 260 превозни средства.

Кои са тези служители?

„Всеки един поотделно го знаем и за всеки един поотделно прецизираме степента на участие в промяната на вида, в колко броя превозни средства е участвал и съответно какво следва да бъде неговото наказание“, обясни комисар Радослав Начев, зам.-началник на отдел „Пътна полиция“ към СДВР.

Каква е схемата?

Оказа се, че при всички е почти идентична. Идвайки на място в „Пътна полиция“ за извършването на някакъв вид услуга по превозното средство, пред пункта ги пресреща цивилен човек, който им предлага да им съдейства за по-бързо преминаване на документите, за да не чакат по опашки.

Това съответно ще струва определена сума пари. Някои от тях идват и с ясното съзнание за смяна на вида от влекач на специален автомобил с цел по-ниска застраховка „Гражданска отговорност“.

Сумата за услугата е от 160 до 1600 лева. Има доказателства, че в схемата са участвали около 30 служители на „Пътна полиция“, потвърдиха разследващите.

От няколко месеца началникът на сектор „Регистрации“ в КАТ гл. инспектор Ален Миалков е в болничен.

Периодът съвпада със старта на проверката за регистрациите на влекачи, която извършват от ГДНП. В болничния лист е посочено, че той страда от тромбов лембит т.е разширени вени, както и че трябва да бъде под домашно стаен режим. Това означава, че трябва да се лекува вкъщи и да излиза само когато е необходимо.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мандалото хлопва: От ПП отговориха на най-задавания въпрос за коалицията с ДБ
Next: Ути възмутен: Това, което видях по Черноморието, е една дива свинщина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.