Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът
  • Новини

Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
rreorksagoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Редактор: Виолета Николаева

Есеистката Пам от „Ергенът“ разказа как се е почувствала заради отношението на други момичета към нея, поради различната й визия:

„Отидох на партито край басейна и се опитах да седна на първия шезлонг, който видях, а Габи ми каза: „Не сядай тук, защото ще ме скриеш“. Стори ми се като: „Тук съм, за да се показвам и да ми се вижда тялото на камерата“. Просто се оттеглих и отидох на другия шезлонг отзад, защото нямах никакво настроение. Исках да умра…

Това, което ме отблъсква в момичета, които се чувстват по-уверени само заради корекциите си, е когато са извънредно надменни и груби. Каквото и да си коригирал по себе си, не можеш да постигнеш прогрес, ако си кофти човек.“

В същото време, подигравките на другите участнички към нея не спират. Докато си гледат на кафе, едната каза: Пам си тръгва. А другата: Стига сега, животът е тепърва пред нея. Последва кикот…

„Не мисля, че тя има място тук, това всеки го мисли за нея.“ – сподели Габи пред камерите.

Още за Ергенът:

“С такива участнички от “Ергенът” съвсем ще се откажат мъжете да се обвързват!”, “Ще изчакам още три кандидатки и ще отида да измъкна момчето, няма как да изкара докрая”, “На нас ни е смешно, но тоя пич 100% иска да си остане ерген, след като ги е видял”.

Тези и още стотици коментари заляха социалните мрежи след първия излъчен епизод на риалити предаването. Както пише Иво Сиромахов във фейсбук, “Само “Ергенът” може да обедини нацията”, за втори пореден сезон настава голямо вълнение около участничките.

В търсене на сериозна връзка участва пианистът Евгени Генчев, а 25 жени се състезават за любовта му. В първия епизод бяха показани кандидатките, голяма част от които обаче бяха оприличени от зрителите като платени компаньонки. Най-вероятно защото много от момичетата са с пластични корекции. Затова и някои зрители предлагат предаването вече да се казва “Гаменът”.

“За мен “Ергенът” е тоталната гавра и подигравка с цял един пол. Участничките в предаването са представителна извадка и голям процент от подрастващото поколение и това е доста тъжно и притеснително”, гласи един от коментарите във фейсбук.

“Много голяма грешка е, че са избрали пианист за “Ергенът”. Даже се чудя, как са изстъргали Евгени от пианото, за да участва. Защото ежедневието на пианиста е: “Казвам на жената, че съм при любовницата, казвам на любовницата, че съм при жената, а аз съм на тавана и свиря по 8 часа на ден. Минимум!”.

Просто трябваше да изберат виолист. Нашата житейска максима е: “По-добре два часа срам на сцената, отколкото два месеца напълно безсмислени репетиции!”. Това коментира виолистът Тодор Митров от ансамбъла “Софийски солисти”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни
Next: Жесток удар по Еркан Петеккая! Загуби близките си в унищожителното земетресение в Турция – съболезнования

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.