Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът
  • Новини

Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
rreorksagoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Редактор: Виолета Николаева

Есеистката Пам от „Ергенът“ разказа как се е почувствала заради отношението на други момичета към нея, поради различната й визия:

„Отидох на партито край басейна и се опитах да седна на първия шезлонг, който видях, а Габи ми каза: „Не сядай тук, защото ще ме скриеш“. Стори ми се като: „Тук съм, за да се показвам и да ми се вижда тялото на камерата“. Просто се оттеглих и отидох на другия шезлонг отзад, защото нямах никакво настроение. Исках да умра…

Това, което ме отблъсква в момичета, които се чувстват по-уверени само заради корекциите си, е когато са извънредно надменни и груби. Каквото и да си коригирал по себе си, не можеш да постигнеш прогрес, ако си кофти човек.“

В същото време, подигравките на другите участнички към нея не спират. Докато си гледат на кафе, едната каза: Пам си тръгва. А другата: Стига сега, животът е тепърва пред нея. Последва кикот…

„Не мисля, че тя има място тук, това всеки го мисли за нея.“ – сподели Габи пред камерите.

Още за Ергенът:

“С такива участнички от “Ергенът” съвсем ще се откажат мъжете да се обвързват!”, “Ще изчакам още три кандидатки и ще отида да измъкна момчето, няма как да изкара докрая”, “На нас ни е смешно, но тоя пич 100% иска да си остане ерген, след като ги е видял”.

Тези и още стотици коментари заляха социалните мрежи след първия излъчен епизод на риалити предаването. Както пише Иво Сиромахов във фейсбук, “Само “Ергенът” може да обедини нацията”, за втори пореден сезон настава голямо вълнение около участничките.

В търсене на сериозна връзка участва пианистът Евгени Генчев, а 25 жени се състезават за любовта му. В първия епизод бяха показани кандидатките, голяма част от които обаче бяха оприличени от зрителите като платени компаньонки. Най-вероятно защото много от момичетата са с пластични корекции. Затова и някои зрители предлагат предаването вече да се казва “Гаменът”.

“За мен “Ергенът” е тоталната гавра и подигравка с цял един пол. Участничките в предаването са представителна извадка и голям процент от подрастващото поколение и това е доста тъжно и притеснително”, гласи един от коментарите във фейсбук.

“Много голяма грешка е, че са избрали пианист за “Ергенът”. Даже се чудя, как са изстъргали Евгени от пианото, за да участва. Защото ежедневието на пианиста е: “Казвам на жената, че съм при любовницата, казвам на любовницата, че съм при жената, а аз съм на тавана и свиря по 8 часа на ден. Минимум!”.

Просто трябваше да изберат виолист. Нашата житейска максима е: “По-добре два часа срам на сцената, отколкото два месеца напълно безсмислени репетиции!”. Това коментира виолистът Тодор Митров от ансамбъла “Софийски солисти”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни
Next: Жесток удар по Еркан Петеккая! Загуби близките си в унищожителното земетресение в Турция – съболезнования

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.