Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно кой ще седне на стола на Сашо Кадиев в Преди обед
  • Новини

Стана ясно кой ще седне на стола на Сашо Кадиев в Преди обед

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
sachheherh.png

Младият актьор Кирил Недков е най-вероятният наследник на Александър Кадиев като водещ на „Преди обед” в
Би Ти Ви.

От 24 юли шоуто е в лятна ваканция, а синът на Катето Евро изобщо не смята да
се връща в него през есента, когато тръгва новият сезон.

 

Месеци наред зрителите
се чудеха кой ще седне до Деси Стоянова от септември. Фаворитът вече е ясен –
Кирил Недков, който изигра бармана Антон в сериала „Мен не ме мислете”.

 

Кирил Недков беше сред петимата кандидати за наследници на Кадиев, които телевизията изпробва
в двойка с Деси Стоянова през пролетта. Тогава титулярният водещ имаше гастроли
из Европа, а после – и кратка ваканция за рождения ден на половинката си Ивелина
Чоева, с която смятат да се женят.

 

В седмицата, в която го нямаше на екран, като партньори да Стоянова се пробваха
актьорите Иво Аръков, Кирил Недков, Петър Дочев и Антоан Петров и журналистът
Антон Биров.

 

Още тогава „Уикенд” писа, че най-позитивни зрителски реакции е събрал Кирил Недков
и именно той има най-големи шансове да стане лице на предаването от есента. Според
източници на вестника, още във въпросната седмица от списъка са отпаднали Иво
Аръков и Антоан Петров.

 

 

Първият е преекспониран и вече е крайно омръзнал на аудиторията,
а вторият е твърде млад, за да стои добре до Деси Стоянова, която през август
става на 48 години. Сред останалите трима Биров бил с най-малки шансове, защото
е журналист като евентуалната си колежка, а в телевизията предпочитали за мястото
актьор. Така в челото на класацията се наредили Недков и Дочев, като първият засега
се очертава да е победител.

 

33-годишният Кирил Недков е актьор от Младежкия театър в София. Тази пролет той получи престижната награда
„Аскеер” за поддържаща мъжка роля в спектакъла „Арт” от Ясмина Реза на режисьора
Владислав Стоименов. През годините е имал участия в доста тв сериали и винаги
е правел добро впечатление с работата си, но никога досега не му е давана главна
роля на малкия екран. В третия сезон на „Откраднат живот” на Нова тв той играеше
спортист, настанен за лечение в болница, който има връзка с героинята на Луиза
Григорова.

 

Във „Войната на буквите” на БНТ получи масово одобрение от зрителите с образа
на големия син на цар Симеон – Михаил. В „Мен не ме мислете” на Би Ти Ви изигра
бармана Антон, който се ожени за героинята на Дария Симеонова – Ася. Ако стане
водещ на „Преди обед”, това със сигурност ще даде мощен тласък на кариерата му,
защото ще го направи по-популярен за масовата публика.

 

 

Рая Пеева, която се пробва
като ко-водеща в „Преди обед”, а после започна да се изявява само в отделни рубрики,
също е актриса от Младежкия театър. Ангажиментът е огромен, ежедневен и изисква
много време и усилия. Така че не е ясно дали Недков ще има физическа възможност
да поема нови интересни роли в театъра, киното и сериалите, ако го поеме.

 

 

Самият Кадиев се е оплаквал, че заради „Преди обед” е изоставил актьорската си работа.

 

Отказал главни роли в два сериала, а единствените кинофилми, в които е имал запомнящо
се участие, са двете части на „Завръщане” на Ники Илиев. В театъра пък има само
представления, с които е изключено да го номинират за награда, само ли да го наградят.
А той е талантлив актьори и вече има една статуетка „Икар” от времето, когато
тъкмо набираше скорост в „Преди обед”.

 

Това време обаче е много назад в историята
на кариерата му. Тази безперспективност на развитието в основната му професия
е причината да реши да напусне. Кадиев искал да има време за стойностни филми
и представления, за годеницата си Ивелина и за дъщеря си Кати.

 

Въпреки че Кирил засега се очертава като фаворит за водещ на предаването, пробите
продължавали и договорът с него все още не бил подписан, твърдят източници от
Би Ти Ви. Окончателното решение кой да бъде наследникът на Кадиев щяло да се вземе
чак в края на лятото.

 

Дотогава ще се обмислят всякакви идеи и варианти, включително
за лица, които досега не са експлоатирани на малкия екран.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След златните пържоли: Летовник се изръси за такса за лед
Next: Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.