Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно кой ще седне на стола на Сашо Кадиев в Преди обед
  • Новини

Стана ясно кой ще седне на стола на Сашо Кадиев в Преди обед

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
sachheherh.png

Младият актьор Кирил Недков е най-вероятният наследник на Александър Кадиев като водещ на „Преди обед” в
Би Ти Ви.

От 24 юли шоуто е в лятна ваканция, а синът на Катето Евро изобщо не смята да
се връща в него през есента, когато тръгва новият сезон.

 

Месеци наред зрителите
се чудеха кой ще седне до Деси Стоянова от септември. Фаворитът вече е ясен –
Кирил Недков, който изигра бармана Антон в сериала „Мен не ме мислете”.

 

Кирил Недков беше сред петимата кандидати за наследници на Кадиев, които телевизията изпробва
в двойка с Деси Стоянова през пролетта. Тогава титулярният водещ имаше гастроли
из Европа, а после – и кратка ваканция за рождения ден на половинката си Ивелина
Чоева, с която смятат да се женят.

 

В седмицата, в която го нямаше на екран, като партньори да Стоянова се пробваха
актьорите Иво Аръков, Кирил Недков, Петър Дочев и Антоан Петров и журналистът
Антон Биров.

 

Още тогава „Уикенд” писа, че най-позитивни зрителски реакции е събрал Кирил Недков
и именно той има най-големи шансове да стане лице на предаването от есента. Според
източници на вестника, още във въпросната седмица от списъка са отпаднали Иво
Аръков и Антоан Петров.

 

 

Първият е преекспониран и вече е крайно омръзнал на аудиторията,
а вторият е твърде млад, за да стои добре до Деси Стоянова, която през август
става на 48 години. Сред останалите трима Биров бил с най-малки шансове, защото
е журналист като евентуалната си колежка, а в телевизията предпочитали за мястото
актьор. Така в челото на класацията се наредили Недков и Дочев, като първият засега
се очертава да е победител.

 

33-годишният Кирил Недков е актьор от Младежкия театър в София. Тази пролет той получи престижната награда
„Аскеер” за поддържаща мъжка роля в спектакъла „Арт” от Ясмина Реза на режисьора
Владислав Стоименов. През годините е имал участия в доста тв сериали и винаги
е правел добро впечатление с работата си, но никога досега не му е давана главна
роля на малкия екран. В третия сезон на „Откраднат живот” на Нова тв той играеше
спортист, настанен за лечение в болница, който има връзка с героинята на Луиза
Григорова.

 

Във „Войната на буквите” на БНТ получи масово одобрение от зрителите с образа
на големия син на цар Симеон – Михаил. В „Мен не ме мислете” на Би Ти Ви изигра
бармана Антон, който се ожени за героинята на Дария Симеонова – Ася. Ако стане
водещ на „Преди обед”, това със сигурност ще даде мощен тласък на кариерата му,
защото ще го направи по-популярен за масовата публика.

 

 

Рая Пеева, която се пробва
като ко-водеща в „Преди обед”, а после започна да се изявява само в отделни рубрики,
също е актриса от Младежкия театър. Ангажиментът е огромен, ежедневен и изисква
много време и усилия. Така че не е ясно дали Недков ще има физическа възможност
да поема нови интересни роли в театъра, киното и сериалите, ако го поеме.

 

 

Самият Кадиев се е оплаквал, че заради „Преди обед” е изоставил актьорската си работа.

 

Отказал главни роли в два сериала, а единствените кинофилми, в които е имал запомнящо
се участие, са двете части на „Завръщане” на Ники Илиев. В театъра пък има само
представления, с които е изключено да го номинират за награда, само ли да го наградят.
А той е талантлив актьори и вече има една статуетка „Икар” от времето, когато
тъкмо набираше скорост в „Преди обед”.

 

Това време обаче е много назад в историята
на кариерата му. Тази безперспективност на развитието в основната му професия
е причината да реши да напусне. Кадиев искал да има време за стойностни филми
и представления, за годеницата си Ивелина и за дъщеря си Кати.

 

Въпреки че Кирил засега се очертава като фаворит за водещ на предаването, пробите
продължавали и договорът с него все още не бил подписан, твърдят източници от
Би Ти Ви. Окончателното решение кой да бъде наследникът на Кадиев щяло да се вземе
чак в края на лятото.

 

Дотогава ще се обмислят всякакви идеи и варианти, включително
за лица, които досега не са експлоатирани на малкия екран.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След златните пържоли: Летовник се изръси за такса за лед
Next: Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.