Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев изригна срещу Кирил Петков: Аз не съм твой министър
  • Новини

Стефан Янев изригна срещу Кирил Петков: Аз не съм твой министър

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
stefafanqnenvevev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившият министър на отбраната и служебен премиер Стефан Янев направи видео обръщение към народа в личния си Facebook профил. Повод за изказването му е оставката му, която днес бе гласувана в народното събрание.

Ето какво каза той:

„В разгара сме на криза. Криза, която вече сериозно размести пластовете в системата на международните отношения и е на път да промени тяхната логика. Има потенциал да доведе до катастрофални последици в много отношения – до хуманитарна катастрофа, но и сериозно икономически, финансови и социални последици. От действията и решенията, които взимаме в момента зависи как България ще премине през този труден период, който ни очаква. А перспективата не изглежда никак добра.

Тя не е добра и защото поведението на основните политически сили в страната в момента е базирано на популизъм и лансиране на емоционални тези. Вместо да се търсят работещи решения, се генерират краткосрочни политически дивиденти на базата на страданието на хората.

Но аз съм уверен, че българските граждани вече добре се ориентират в ситуацията. Те са мъдри и няма да допуснат да бъдат използвани в пропагандните кампании на нечий интерес. В основната задача на политическото ни представителство днес, фундаменталната отговорност на политическия ни елит, е да защити адекватно националния ни интерес. А националният ни интерес е това, което гарантира свободата, сигурността и благополучието. Това, което спомага да съхраним националната ни идентичност и сигурността ни. Това, което ще осигури бъдеще на нашите деца.

Националният интерес трябва да бъде защитен, включително и в многостранните формати, в които участваме. Тези формати не следва да детерминират, да предопределят интересите ни. Те са единствено инструментариум и механизъм за реализирането на нашите интереси. Невинаги решенията, които се взимат от тези формати са правилни и добри за България.

Не се чувствам виновен за нищо, което съм казал или направил. Във всичките си действия съм се водил от интересите на България. Затова, когато казвам нещо, аз знам защо го казвам. Когато взимам решение, аз знам защо го взимам. Накрая ще се обърна към министър-председателя.

Уважаеми г-н министър-председател, аз не съм твой министър. Нито съм бил, нито ще бъда. Аз съм министър на Република България и ще служа единствено на родината. И ще продължа да го правя.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Руските имоти и фирми в България
Next: Тази снимка на Пyтин със Стефан Данаилов и Първанов взриви мрежата

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.