Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев изригна срещу Кирил Петков: Аз не съм твой министър
  • Новини

Стефан Янев изригна срещу Кирил Петков: Аз не съм твой министър

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
stefafanqnenvevev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившият министър на отбраната и служебен премиер Стефан Янев направи видео обръщение към народа в личния си Facebook профил. Повод за изказването му е оставката му, която днес бе гласувана в народното събрание.

Ето какво каза той:

„В разгара сме на криза. Криза, която вече сериозно размести пластовете в системата на международните отношения и е на път да промени тяхната логика. Има потенциал да доведе до катастрофални последици в много отношения – до хуманитарна катастрофа, но и сериозно икономически, финансови и социални последици. От действията и решенията, които взимаме в момента зависи как България ще премине през този труден период, който ни очаква. А перспективата не изглежда никак добра.

Тя не е добра и защото поведението на основните политически сили в страната в момента е базирано на популизъм и лансиране на емоционални тези. Вместо да се търсят работещи решения, се генерират краткосрочни политически дивиденти на базата на страданието на хората.

Но аз съм уверен, че българските граждани вече добре се ориентират в ситуацията. Те са мъдри и няма да допуснат да бъдат използвани в пропагандните кампании на нечий интерес. В основната задача на политическото ни представителство днес, фундаменталната отговорност на политическия ни елит, е да защити адекватно националния ни интерес. А националният ни интерес е това, което гарантира свободата, сигурността и благополучието. Това, което спомага да съхраним националната ни идентичност и сигурността ни. Това, което ще осигури бъдеще на нашите деца.

Националният интерес трябва да бъде защитен, включително и в многостранните формати, в които участваме. Тези формати не следва да детерминират, да предопределят интересите ни. Те са единствено инструментариум и механизъм за реализирането на нашите интереси. Невинаги решенията, които се взимат от тези формати са правилни и добри за България.

Не се чувствам виновен за нищо, което съм казал или направил. Във всичките си действия съм се водил от интересите на България. Затова, когато казвам нещо, аз знам защо го казвам. Когато взимам решение, аз знам защо го взимам. Накрая ще се обърна към министър-председателя.

Уважаеми г-н министър-председател, аз не съм твой министър. Нито съм бил, нито ще бъда. Аз съм министър на Република България и ще служа единствено на родината. И ще продължа да го правя.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Руските имоти и фирми в България
Next: Тази снимка на Пyтин със Стефан Данаилов и Първанов взриви мрежата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.