Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби
  • Новини

Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
batakstiasmas.jpg

Маскирани мъже, с вид на батки, се опитаха да оберат обекта на магазин „Тришър” зад площад „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас, но за зла участ попаднаха на смела продавачка, която им разказа играта.

От кадрите става ясно, че момичето хич не си поплюва и още щом вижда бандитите и директно ги напада с юмруци и ритници, съобщава „Флагман“.

Един от тях се съпротивлява, но изглежда брутално абсурдно и отнася няколко удара с кутия, може би от мляко, а за капак тя буквално ги изритва с ритници от магазина.

Още криминални новини:

Не изпускай тези оферти:

Дрогиран мъж от Шумен спретна луд екшън в Бургас. Снощи около 21.40 часа в района до ресторант „Воденицата“ в Морската градина, полицейски служители от Пето районно управление – Бургас подали звуков и светлинен сигнал за спиране на л.а. „Сеат Леон“, движещ се срещу тях по крайбрежната алеята в посока Моста.

Водачът на автомобила – на 29 години, не се подчинил и продължил да се движи в посока хотел „Приморец“.

Малко преди входа на Морска гара сеатът е навлязъл на плажната ивица и забоксувал. Водачът му отказал да излезе от колата и оказал яростна съпротива.

За да го измъкнат от колата полицаите използвали физическа сила и помощни средства – белезници.

При тестване за употреба на алкохол и наркотици се установило, че шофьорът е употребил амфетамин и метамфетамин. Той е отказал да даде кръв за химичен анализ. Задържан е за срок до 24 часа. Работата по случая продължава от служители на Пето районно управление – Бургас.

Още крими:

Има такъв тип данни за третиране на Георги Семерджиев и от страна на прокуратурата, сходни на тези, които се коментират в момента. Колко високо стига чадърът в МВР ще стане ясно от доклада на инспектората.

Това стана ясно от думите на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев пред БНТ.
По думите му статутът на Семерджиев се изяснява в хода на проверката, но трябва да се знае, че нито един служител на МВР не може да прикрива и съдейства на такъв тип действия.

Демерджиев обясни, че не може да се говори за цялостна координация, а отделни звена от системата на МВР са действали в услуга на Георги Семерджиев.

Някои неща са фрапантни – Семерджиев е бил задържан и бил допускан да избяга. Фактът е, че бил изпуснат от патрул, който го е задържал, е абсурдно, посочи Демерджиев.

От доклада на инспектората различни подразделения на МВР са действали по-различен начин – едни са спазвали задълженията си, а други са нарушавали правилата.

След като Семерджиев е бил задържан е бил допуснат да отиде до автомобила си да се освободи от накитите си и отново да се върна при полицаите, което било недопустимо, изтъкна Демерджиев, като изрично уточни, че случаят е преди тежката катастрофа, при която загинаха две млади жени.

Той отбеляза, че в никакъв случай не става въпрос за обща координация, а отделни труктури на МВР се вършили работата си, докато други са съдействали на Семерджиев.

Той недоумява защо от 2014 г. чак сега се разглежда случаят „Семерджиев“, а не много по-рано. Акцентът на проверките трябва да бъде актуалната ситуация, а не да се проверяват 6 години назад как едно лице е било третирано, възмутен е вътрешният министър Иван Демерджиев.

Спорд него е недопустимо в една такава ситуация някои да си затваря очите си, да помага или да участва в това, което се случва.

Борбата с войната по пътищата е приоритет пред МВР, каза още Демерджиев, като добави, че отговорността за безопасността за движение по пътищата е на много институции. Без маркировка, поддържане на пътните банкети, пътните знаци, МВР само не може да предотврати всички произшествия, каза министърът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук
Next: Дрогираната с кокаин Диана хлипа в съда, а майка й: Какво толкова е станало?

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.