Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби
  • Новини

Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
batakstiasmas.jpg

Маскирани мъже, с вид на батки, се опитаха да оберат обекта на магазин „Тришър” зад площад „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас, но за зла участ попаднаха на смела продавачка, която им разказа играта.

От кадрите става ясно, че момичето хич не си поплюва и още щом вижда бандитите и директно ги напада с юмруци и ритници, съобщава „Флагман“.

Един от тях се съпротивлява, но изглежда брутално абсурдно и отнася няколко удара с кутия, може би от мляко, а за капак тя буквално ги изритва с ритници от магазина.

Още криминални новини:

Не изпускай тези оферти:

Дрогиран мъж от Шумен спретна луд екшън в Бургас. Снощи около 21.40 часа в района до ресторант „Воденицата“ в Морската градина, полицейски служители от Пето районно управление – Бургас подали звуков и светлинен сигнал за спиране на л.а. „Сеат Леон“, движещ се срещу тях по крайбрежната алеята в посока Моста.

Водачът на автомобила – на 29 години, не се подчинил и продължил да се движи в посока хотел „Приморец“.

Малко преди входа на Морска гара сеатът е навлязъл на плажната ивица и забоксувал. Водачът му отказал да излезе от колата и оказал яростна съпротива.

За да го измъкнат от колата полицаите използвали физическа сила и помощни средства – белезници.

При тестване за употреба на алкохол и наркотици се установило, че шофьорът е употребил амфетамин и метамфетамин. Той е отказал да даде кръв за химичен анализ. Задържан е за срок до 24 часа. Работата по случая продължава от служители на Пето районно управление – Бургас.

Още крими:

Има такъв тип данни за третиране на Георги Семерджиев и от страна на прокуратурата, сходни на тези, които се коментират в момента. Колко високо стига чадърът в МВР ще стане ясно от доклада на инспектората.

Това стана ясно от думите на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев пред БНТ.
По думите му статутът на Семерджиев се изяснява в хода на проверката, но трябва да се знае, че нито един служител на МВР не може да прикрива и съдейства на такъв тип действия.

Демерджиев обясни, че не може да се говори за цялостна координация, а отделни звена от системата на МВР са действали в услуга на Георги Семерджиев.

Някои неща са фрапантни – Семерджиев е бил задържан и бил допускан да избяга. Фактът е, че бил изпуснат от патрул, който го е задържал, е абсурдно, посочи Демерджиев.

От доклада на инспектората различни подразделения на МВР са действали по-различен начин – едни са спазвали задълженията си, а други са нарушавали правилата.

След като Семерджиев е бил задържан е бил допуснат да отиде до автомобила си да се освободи от накитите си и отново да се върна при полицаите, което било недопустимо, изтъкна Демерджиев, като изрично уточни, че случаят е преди тежката катастрофа, при която загинаха две млади жени.

Той отбеляза, че в никакъв случай не става въпрос за обща координация, а отделни труктури на МВР се вършили работата си, докато други са съдействали на Семерджиев.

Той недоумява защо от 2014 г. чак сега се разглежда случаят „Семерджиев“, а не много по-рано. Акцентът на проверките трябва да бъде актуалната ситуация, а не да се проверяват 6 години назад как едно лице е било третирано, възмутен е вътрешният министър Иван Демерджиев.

Спорд него е недопустимо в една такава ситуация някои да си затваря очите си, да помага или да участва в това, което се случва.

Борбата с войната по пътищата е приоритет пред МВР, каза още Демерджиев, като добави, че отговорността за безопасността за движение по пътищата е на много институции. Без маркировка, поддържане на пътните банкети, пътните знаци, МВР само не може да предотврати всички произшествия, каза министърът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Писмото на една туркиня до България взриви Фейсбук
Next: Дрогираната с кокаин Диана хлипа в съда, а майка й: Какво толкова е станало?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.