Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно меле в столицата! Тръшнаха 25 нелегални мигранти край Сточна гара
  • Новини

Страшно меле в столицата! Тръшнаха 25 нелегални мигранти край Сточна гара

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
sotasllcaslcas.jpg

Мащабна акция на ДАНС, Дирекция „Миграция“ в МВР и СДВР се провежда в района на Сточна гара и квартал „Орландовци“ в столицата. По първоначална информация при операцията са задържани 25 нелегални мигранти в къща в района.

При разговори мигрантите са заявили, че са от Мароко.

Акцията е по линия на борба с нелегалната миграция в София. В района има засилено полицейско присъствие, предаде БНР.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

Полицай от Бургас е раздавал шамари на деца, докато събирали паднали клони след опустошителната буря, която удари Бургас на 17 септември.

Това твърди майката на едно от тях – седмокласник, който получил тежка плесница от полицая, отпечатала се на бузата му. Майката Ралица Русева е пуснала жалба срещу служителя от Второ РПУ в Бургас на 19 септември – ден след инцидента.

Тя разказа в социалните мрежи какво точно се е случило.

“Побойникът е полицай от РУ в Бургас, който след като вижда, че детето му (трети клас) е с раничка на крака, решава, че злосторници са най-близката групичка седмокласници (около 8 деца) и решава бързо да се саморазправи.

За зла съдба детето ми тъкмо пристига на “местопрестъплението”, когато “героят” ги събира разярен и на общо основание започва да бие!!!

Синът ми “изяжда” два здрави шамара (от повече се е спасил, предпазвайки се с тротинетката си)! Разбира се, има и други бити деца”, пише Ралица на страницата си във фейсбук.

Тя уточнява в публикацията си, че децата са събирали паднали клони в градинката след силната буря в града. Пред репортер жената каза, че е предприела необходимите действия, вярва в закона и определя казуса по-скоро като морален.

По нейни данни никой от групичката седмокласници не е дразнил детето на полицая, макар че то разпилявало събраните от по-големите деца клони и най-вероятно се е самонаранило, пише 24 часа.

Бащата обаче не присъствал на тези сцени, а когато се появил, синът му вече бил с ожулен крак и таткото побеснял.

“Информиран съм за случая и още днес ще назнача комисия, която да изясни какво точно се е случило. Тя ще е от служители на дирекцията, а не от въпросното районно управление”, каза пред наш репортер в понеделник директорът на ОД МВР-Бургас, старши комисар Калоян Калоянов.

И уточни, че ако има данни за извършено престъпление, ще бъдат взети нужните мерки. А в поста си в социалните медии майката на удареното момче задава въпроса може ли психически нестабилен човек да носи оръжие? И ако попадне в много по-сложна ситуация, какво би направил с него?

Жената се чуди и дали служителят ще бъде подведен под отговорност.

“Да обяснявам ли още на детето си, че полицаите са тези, на които да разчитаме в тежки ситуации и че ако сме под заплаха – да разчитаме на тях? А децата знаеха, че е полицай”, завършва поста си Ралица Русева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Див екшън в центъра на Бургас: Щура гонка с претъпкана с 8 мигранти кола!
Next: Грешката, която ни коства много пари за ток за климатика, която правим всички през зимата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.