Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобщавам американския модел за България, обяви Георги Рачев по БТВ
  • Новини

Съобщавам американския модел за България, обяви Георги Рачев по БТВ

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
arhotnasntas.png

Той съобщи какъв е американският синоптичен модел за България за септември.

Проф. Георги Рачев както винаги е в помощ на всички, като прогнозите му правят планирането на ваканция или пътуване много по-предвидимо.

Сутринта в ефира на БТВ той зарадва тези, които не са успели да се вредят за почивка в натоварения летен сезон, че нищо не е свършило с края на месец август.

 

До края на август ще се радваме на хубаво време, постепенно морете ще се успокои. Специално погледнах, сега вълните са много по-малки и плажа е превъзходен.

По думите му септември също ще е подходящо за море. Ако се възползваме от почивните дни около 6-ти и 22-ри можем да откраднем още една кратка почивка.

 

Този месец е перфектен за хората, които имат проблем с високите температури – хората с високо кръвно, с проблеми със сърцето и дишането.

Не че и другите не могат да ходят, но ще бъде много приятно и топло без екстремни температури. Дори така ще продължи и до октомври – топло с валежи около нормалните. Това е тенденция от близо 15 години вече.

И двата големи модела – американския и българския дават топло време с градус и половина по-топло от нормалното.

Нашето море е много добро, никъде няма такива курорти, просто е перфектно.

Сега започват и намаления на цените в хотелите.

Септември месец курортите опустяват, няма ги тълпите.

Повече от 40 години ходя на къмпинг „Градина“.

Аз ходя в началото на юни и всичко е прекрасно – плажът и морето са за мен, капанчетата са за мен, всичко е чудесно.

По думите му всеки си избира къде да почива, някои обичат спокойствието и прекрасните гледки, други да бъдат в центъра на нощния живот и да хапват скъпи стекове за по 500 лв.

Като почнем от Дуранкулак и тръгнем към Варна вълните са около 40 сантиметър. Най-високи са около Синеморец, Китен и Приморско.

Това ще отслабне.

Това е тенденция от 15 години.

Нашето море е перфектно, в Черно море няма никъде другаде такъв туризъм, посочи Георги Рачев.

Нашите къмпинги бяха прекрасни. Преди резиденция Перла там имаше къмпинг. Трябва да отидеш на хотел.

От 15 септември има трето намаление.

Всичко е до избор.

Може да папкаш рибай стек за няколкостотин лева. Зависи от манталитета.

На 1 септември всички в Европа тръгват на училище, фабриките отварят.

Само в България и Мексико има елементи на презастрояване на морското крайбрежие.

Всяка година се разочаровам от Къмпинг градина. Сега са много комерсиални нещата, за мое съжаление.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега е мой ред да говоря за Алексей Петров: Ето какво поиска от мен, заяви Гешев
Next: Инфарктна битка на финала на българката Нургюл Салимова и рускинята Горячкина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.