Познаваме я като усмихнатата водеща на „Бягство към победата“ или по-скоро като съпругата на Краси Радков . Станислава ( Стаси ) Ганчева притежава онази естественост и харизма, която веднага я прави любимка на зрителите, а тандемът й с Краси е повече от сполучлив както в живота, така и на екрана.
Не всичко в живота на артистичното семейство обаче винаги е било цветя и рози. Зад усмивката и чувството за хумор на Стаси се крие дълбока душа, която не може да бъде вкарана в рамки.
Като водеща на „Бягство към победата 2: Съкровището“ заедно с половинката в живота си актьора Краси Радков, тя се впуска с непоклатимо желание във всяка мисия дори да се наложи да тича след участниците на 40 градусови жеги, предава бТВ. Кое обаче е другото лице на Станислава Ганчева и какво се крие в душата на успешните жени от екрана и наистина ли всичко в живота им е толкова бляскаво?
Стаси казва, че най-голямата промяна в живота ѝ идва, когато става майка. Тя е от онези успешни жени, които знаят какво искат и гонят целите си, но една от тях ѝ се изплъзва дълги години… Научава нещата по трудния начин. „Аз винаги съм искала, не знам от зодията или от характера да тропна с краче и нещото, което искам да се случи сега и веднага. Да де, но Господ имаше други планове за мен и трябваше да почакам, докато стана майка“, си спомня Стаси. Само 3 месеца след като се запознават, двамата с Краси взимат решение да се оженят. Тогава, преди цели 20 години, решават, че са твърде млади за деца и сега е моментът да се насладят един на друг.
Да, но когато поискахме да имаме деца не стана веднага, а тази ми нетърпимост и непримиримост към ситуацията някак ме научи, че не трябва да пресираш нещата. Няма нужда да искаш сега и веднага, има една висша сила, която казва кога да се случи. Когато се успокоих, точно тогава се появи детето“, казва тя. „И тогава си казах: „Да, трябва да гледам на нещата по-спокойно. Което е твое ще бъде твое, което трябва да стане ще стане, което не трябва да стане, няма нужда да го напъваш. Просто бъди спокоен и следвай това, което си си начертал“, добавя Стаси.
Така след близо 14 години очакване, през 2018 година се появява синът им Теодор, който изцяло променя фокуса на живота ѝ. Пред камерата ни тя споделя, че цялата ситуация е била тежка и за двамата, а повечето хора около тях дълго време продължават да си мислят, че не правят опити да имат дете и я обвиняват, че не иска да си развали фигурата си и да прекъсне кариерата си. „В този момент ние водехме нашата ужасна борба. И аз на никого не исках да казвам затова. Имала съм случаи, в които съседка ме е посрещала на входа и ми е казвала: „Хайде, време ти е вече. Моят син е твой набор и аз вече имам внучка“.
Какво им влиза това на хората в работата? Аз нещо ще променя ли? Тя нещо ще промени ли, освен че ме наранява жестоко“, казва Стаси за упреците на хората, с които се сблъсква през годините. Става и свидетел на излишни подмятания, които обаче я научават, че не трябва да отлага нещата. Казва, че това е най-трудният период в живота ѝ, защото всяка жена мечтае да стане майка и когато това не се получава, крахът е ужасен. „Ти трябва да си много силен, за да се изправиш и да кажеш: „В крайна сметка успокой се, приеми го и каквото има да става ще стане“, казва тя.
Любовта към екрана и телевизията за Стаси се появява още по времето ѝ като студентка по „Журналистика“, когато случайно се среща със Сашо Авджиев. Една подадена ръка в онзи период променя целия ѝ живот. Почти веднага става водещ на културните новини в сутрешния блок на Националната телевизия. По-късно пък Хачо Бояджиев я забелязва и я кани за водещ на предаването „Полет над нощта“, което е нейна сбъдната мечта, която тя нарича „късмет“ и „Божие провидение“. „Имаше кастинг, на който всички бяха мъже. Аз бях единствената жена. С един колега и до ден днешен се шегуваме, защото той ми каза: „Аз не знам какво правиш тук, той Хачо търси мъж“, си спомня Стаси. По нейни думи тенденцията днес повечето лица на телевизията да са жени е защото, жените според специалистите, са по-пробивни, по-амбицирани, подълго време преследваме мечтите си, докато мъжете, ако не им се получат нещата от първия път, се отказват по-често.
Стаси казва, че, ако има една жена, на която се възхищава и някога е искала да прилича е нейната баба Станка, на която е кръстена. „Тя нямаше висше образование, беше учила до 5-ти или 6-ти клас, защото тогава момичетата не е било хубаво да учат много, те е трябвало да се задомят, да имат семейство.
Тя беше най-добрият разказвач. Тя разказваше истории по такъв увлекателен начин, с такова описание, с толкова много думи, че просто, ако тя беше учила малко по-късно щеше да бъде един от най-добрите български писатели“, си спомня Стаси .