Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на нашия семеен лекар винаги гощава гостите с това. Сега пека лук за семейство си
  • Новини

Съпругата на нашия семеен лекар винаги гощава гостите с това. Сега пека лук за семейство си

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
luskkdaksdoasirkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вероятно знаете за големите ползи за здравето от суровите и пресни зеленчуци. Но има един продукт, който е по-полезен в печена форма, отколкото в сурово състояние и това не са картофите.

 

 

Няма да ви мъчим със загадки, а веднага ще кажем – това е лукът.

 

Той и суров е много ценен за организма, въпреки че мнозина го избягват, поради не особено приятния му послевкус в устата. Но след като го запечете във фурната, всичките му лечебни свойства се увеличават.

Най-приятното е, че това ястие е не само полезно, но и много вкусно. Днес ще ви разкрием как да приготвите лука във фурната и какъв е неговия благоприятен ефект върху здравето.

 

Как да запечете лук във фурната?

Огромното предимство на печения лук за разлика от суровия е, че той има много интересен и приятен вкус, като не оставя неприятен дъх. Ето защо, без страх, можете да го ядете, преди да отидете на среща. За да извлечете максимума от това необичайно ястие, трябва да го подготвите правилно.

 

Печете лука директно с люспите във фурната на температура от 100-150 градуса за 15-30 минути. За най-благоприятните ефекти върху здравето изяжте половин глава със средни размери сутринта на гладно, а втората половина 2-3 часа преди лягане.

 

Можете да го използвате и като гарнитура за риба или месо. Оказва се, че са много вкусна комбинация. И сега нека разберем повече за полезните свойства на това вкусно ястие.

 

Полезните свойства на печения лук

Печеният лук нормализира съдържанието на захар в кръвта. Препоръчва се за диабетиците, за да поддържа нормалното функциониране на организма.

 

Често трябва да се консумира от всеки, който има проблеми със съсирването на кръвта. След сърдечен удар или инсулт, лекарите препоръчват ежедневна консумация на печен лук. Той помага на съдовете да се пречистят, изчиства атеросклеротичните плаки.

 

Той помага да се нормализира кръвното налягане, а също така облекчава мигрената.

 

Печеният лук може не само да се яде, но и да се използва като мехлем. Приложете при язви и рани, за да ускорите процеса на възстановяване на тъканите.

 

 

Компресите с печен лук имат добър антибактериален ефект. Те могат да се използват и за лечение на хемороиди под наблюдението на лекари.

 

Редовната консумация на печен лук ще ви помогне да се спасите от много заболявания и да постигнете профилактичен ефект. Споделете свойствата на това лечебно ястие с приятелите си в социалните мрежи!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заровете яйце до корена с доматите и ще берете рекордна реколта
Next: За една седмица стъблата на доматите стават по-дебели от малкия пръст! Поливам ги с това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.