Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази буря ми взе акъла, България да бъде готова, призова Георги Рачев
  • Новини

Тази буря ми взе акъла, България да бъде готова, призова Георги Рачев

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
sgfdbfdfhgreer.jpg

Проф. Георги Рачев попадна в центъра на голямата буря в Палма де Майорка, която връхлетя в неделя. „Доста бури съм виждал, но тази ми взе акъла!“, това призна климатологът, който се включи от плажа на испанския остров. Той описа по bTV ужасна картина на бедствието:

 

„Яхтите в пристанището подскачаха, имаше ранени хора. Летяха чадъри, столове, маси… Това беше типична суперклетка, мезоциклон“, коментира проф. Рачев. Той допълни, че на моменти вятъра на Майорка е стигал до 100-110 км/ч.

 

Професорът обаче не само разказа, и показа, че всичко на плажа вече възстановено така, сякаш ужасната буря изобщо не се е случила. „Хората тук са доста подготвени, изчистиха, подредиха…“, коментира Рачев, очевидно сравнявайки ситуацията с тази в българските курорт.

 

Боби Лазаров, който е нещо като заместник на професора, докато той си кара ваканцията, смени рязко тона на разговора, както зададе други важни въпроси. А по-точно, колко струват чадърите и шезлонгите, които Рачев показа, както и каква е цената на тамошната цаца – сардината.

 

Професорът даде пълна картина на цените в Палма де Майорка, които се оказаха твърде приемливи. Шезлонгите и чадърите са по 6 евро. „Има място, можеш ако искаш да си вземеш един чадър и пет шезлонга“, добави Рачев. Той даде и ценоразпис на храната в световния курорт – пицата е от 10 до 20 евро, в магазина има бира и по 1 евро, а хотелите е от 2 до 4 евро. Хубаво вино пък се намира за между 10-15 евро.

 

„Всички рибоци, които се сервират, са между 12 и 25 евро, като има голямо значение къде точно ги консумираш“, обясни проф. Георги Рачев.

Това накара Злати Йочев и екипът му общо взето да цъкат с език от завист.

Климатологът подчерта също така, че ако някой има намерение да демонстрира богатство, Палма де Майорка ще му предложи безброй възможности за това.

 

Проф. Рачев си каза дистанционно и тежката дума за времето в България.

„Дъждовете тази седмица няма да са толкова сериозни, колкото се очакваше, температурите също няма да паднат рязко“, успокои той зрителите.

Все пак той предупреди за локални валежи.

Очаквам много хубаво време през първия есенен месец.

Ето и прогнозата по градове

София: Утре ще вали дъжд. Температурите ще почнат да падат. Минимални в петък и събота около 13 градуса.

Във Варна няма да има съществена промяна. Температури около 30 – 32 градуса и чак в петък вероятно ще превали.

Пловдив: Във вторник до 36 градуса, дъжд в четвъртък и леко захлаждане. Максималните температури в петък и събота ще станат 27 градуса.

Велико Търново: Утре и вдругиден температури около 36 градуса. Дъжд от сряда и в следващите няколко дни. Температурите ще паднат до около 15 градуса минимум.

Русе: разхлаждане и дъжд чак в петък и събота, но слабо. Температурите ще останат около 30 градуса.

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Клип с Мис Варна Елизабет и Слави Трифонов побърка България
Next: От мама го знам: След всяко пране усуквам една кърпа и я слагам в пералнята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.