Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо не се е случвало в Стани богат, зрители скочиха на бунт
  • Новини

Такова нещо не се е случвало в Стани богат, зрители скочиха на бунт

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
vsfdgdfgwrefdfd.png

По интересен начин се разви играта на участник на име Михаил Цветков в „Стани Богат“ в псоледния епизод. Той бе представен като мениджър на отдел „Пазарни проучвания“, бодибилдър и поет.

Водещият Михаил Билалов разкри за него, че знаел резултатите от всички финали на Шампионската лига по футбол досега. Затова и още при сяднето на стола го попита за носителя на титлата през 1989 г.нМъжът обаче се оправда, че тогава не е имало Шампионска лига, а Купа на европейските шампиони и за тях няма знания.

„1989-та мисля, че е Стяуа, но не съм напълно сигурен“, отговори все пак той. Билалов обаче го поправи, че Стяуа е финалист, а първи става Милан.

Мениджърът мина с лекота през първите пет въпроса за сигурна сума от 500 лева, а след това направи впечатление, че в играта последваха няколко питания, които не са толкова трудни за хора с що-годе добра обща култура.

„Кой град не е бил столица на югославска република?“, го попита Билалов за 1000 лева, а вариантите бяха Сараево, Загреб, Любляна и Тирана. Михаил бързо се ориентира към Тирана, която е столица на Албания.

Въпросът за 1500 лева бе „Действието на кой роман не се развива на остров?“ – „Робинзон Крузо“, „Плажът“, „Дюн“ или „Островът на съкровищата“. Участникът отново не се затрудни и се спря на „Дюн“, което го прати напред в играта.

Тук участникът разказа, че си е поставил за цел да гледа всяка година по над 150 филма и успява досега да го прави.

„Кое от следните съкращения не се използва в регистрационните номера на България?“, бе следващото питане, а опциите – „Е“, „ЕВ“, „ЕН“, „ЕЕ“.мНа Цветков му отне по-малко от 20 секунди да посочи коя на кой град е, обърквайки единствено, че „ЕВ“ е на Севлиево, а тя е на Габрово. Той избра „ЕЕ“ и това го прати на въпрос за 3000 лева.

А той бе следният: „Кой съветски лидер въвежда сух режим, смяна на парите и отслабва цензурата?“ – Юрий Андропов, Константин Черненко, Михаил Горбачов или Борис Елцин. Тук мениджърът поразсъждава повече и в крайна сметка поиска „50:50“.

На екрана останаха Горбачов и Елцин, а Михаил правилно се ориентира, че Елцин е бил лидер на Русия, а не на СССР, затова не може да е съветски. Затова посочи Горбачов и това се оказа верен избор. Участникът заключи 5000 лева като втора сигурна сума, а въпросът за нея бе:

„Коя от популярните холивудски звезди изучава археология преди да изгрее на екрана?“ – Харисън Форд, Антъни Хопкинс, Ричард Бъртън или Хю Лори, пише vihrogon.bg.

„За човек, който се описва сам себе си като киноман, как да кажем – ето, не беше късно да се изложа. Всъщност не съм сигурен за отговора на този въпрос“, сподели Михаил. Той не можа да се справи и извика жокера си в публиката – Александър Петков.

Двамата обаче така и не се обединят около категоричен отговор и Михаил се обади на приятел по телефона – Светлана Калудова от Варна. Тя каза, че Харисън Форд е верният.

Цветков обаче не й се довери и реши да се откаже, тръгвайки си с 3000 лева. Извън играта посочи Харисън Форд, но верен се оказа Хю Лори.

Играта на Михаил Цветков предизвика серия от коментари във фейсбук страницата на „Стани богат“. Ето и част от тях: „То тия въпроси за детската градина, и аз така мога да изкарам 10 000 лв.“, „Какви са тези елементарни въпроси. За разлика от вчера“, „По-лесни въпроси може ли, моля?“, „Знае всичко за първенства, питат го за едно, не го знае. После киноман бил – задават му въпрос за кино актьори – и там не знае. Извод: не се изсилвай“., „Кой го побутва с тези елементарни въпроси!?“, „Щом е съветски, то е ясно от въпроса. Елцин е руски лидер“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красавица от Игри на волята влязла на пожар в Ергенът, тя ли ще го спечели?
Next: Майката на убития Митко със зловеща версия за смъртта му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.