Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо
  • Новини

Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdsflkbdfkbgkfgkbgfb.png

Трудно и доста грозно тръгна новият сезон на „Бригада нов дом“. Семейството, което бе показано бе залято от критики, грозни епитети, отвратителни заключения за това, кои са и как се справят с живота.

Но второто издание получи само положителни отзиви и чудото е, че няма нито един, който да намери лоша дума, нито за самотната майка Надежда, нито пък за екипа, осъществяващ мечтата й.

Преди няколко години със заеми тя успява да купи 100-годишно изоставено училище в окаяно състояние. От тогава до днес тя се опитва със собствени усилия, работейки често на седем места, да превърне училището в дом за нея и 7-годишната й дъщеря Савана.

Вдъхновени, мотивирани и заредени от историята на Надежда и Савана, майсторите от „Бригада Нов дом“ и водещата Мария Силвестър се заеха с работата по новия обект, който главен бригадир Калин Евтимов ще определи като „най-мащабното нещо, правено в това предаване“.

Момчетата дадоха всичко от себе си и с помощта на приятели и доброволци успяха за кратко време да спретнат чудесен дом за двете дами, притежаващ всичко необходимо.

Мечтата на малката Савана е да стане професионален футболист, затова Мария й подготви трогателна изненада, в която участие взе самият Димитър Бербатов.

Много положителна енергия изпратиха към семейството и зрителите.

Най-уникалният ви епизод!! Страхотно, с голямо вдъхновение и радост ме остави. Браво на бригадата, страхотни момчета, браво на помощната бригада с пода, и те бяха много зареждащи и готини ????????❤️???? на целия екип, Мария и помощниците! Продължавайте все така и успех!

Много добър втори епизод. Браво на Бригадата. Предаването е сигурно с голяма гледаемост. Надежда и Савана живи и здрави да сте! Толкова готина и позитивна жена! Само може да се учим от нея. Успех на всички и на невероятната Мария Силвестър

Стоплихте ми сърцето! Вълшебно е това, което сътворихте! А тази жена е толкова позитивна и мила! Страхотни сте всички! Просто нямам думи! Бъдете благословени! ❤️

Каузата на предаването привлича все повече хора и намаляват критиките за това как бригадата си върши работата, даже вече отсъстват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия
Next: Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.