Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези ръкописи крият едни от най-големите тайни и мистерии за България
  • Новини

Тези ръкописи крият едни от най-големите тайни и мистерии за България

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
kummmsrnrsnsssaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мнозина учени са на мнението, че това е най-значимата археологическа находка правена някога.

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са набор от 981 различни текста, открити съвсем случайно от овчар в невзрачна пещера през 1946 година край древното селище Кумран в Палестина.

Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, и буквално представляват съкровищница за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третият най-стар оцеляла до днес ръкопис на Стария Завет, наред с неканонични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за изумителни и неподозирани истини за нашия свят.

Огромният проблем със свитъците е, че вековете са казали своята дума и много от тях са повредени, от други са оцелели само фрагменти. Благодарение на модерните компютърни технологии, свитъците най-накрая разкриха още от изумителните си тайни!

Д-р Алексей Юдитски, който е ръководител на мащабния проект „Дигиталната библиотека на свитъците от мъртво море Леон Леви“ разкри, че с помощта на специализиран софтуер е успял да разкодира голяма част от липсващите текстове в безценните ръкописи.

Ноевият ковчег
Всички сме чували как в дълбока древност, Земята е била залята от колосален потоп, който е ликвидирал почти всичко живо. Описан е в редица световни религии.

В християнството легендата гласи как Ной е конструирал гигантски кораб, в който е спасил своето семейство, както и по два екземпляра от всеки животински вид. Новите данни потвърждават легендата, но конкретно описват т.нар. Ноев Ковчег.

Това не е било кораб, а гигантска пирамида с перфектни пропорции, която е предпазила обитателите й от водната стихия!

Наскоро беше открита гигантска подводна пирамида, която се намира между островите Терцейра и Сао Мигел близо до португалския бряг. Според редица алтернативни учени точно това е Ноевият ковчег!

Но това е нищо! Беше разкодирана и друг свитък, който буквално накара учените да онемеят, и който цитира директно територията на България! Свитъкът е озаглавен „Библията на Нефилимите“ или „Библията на Пазителите“. Ръкописът е датира от 300 г. пр. Хр. и разказва историята на Енох – дядото на Ной, който е описан като пророк, който е дошъл на Земята от звездите.

Текстът разказва как в дълбока древност на Земята са кацнали ангели, които са се съвкупявали с обикновени жени. Техните наследници са наречени Нефилими – гиганти, които са на практика хибриди между небесните същества и хора.

 

Всичко това се е случило в свещената земя. Чак сега става ясно, че тази свещена земя не е в близкия изток, а край древния град Кабиле. Днес древния град е село Кабиле, което се намира в сърцето на България близо до Ямбол!

Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр. и винаги е смятан от археолозите за един от най-ярките примери за величието на Тракийската цивилизация. Точно този район е бил цитиран от древния анонимен автор като „най-важното място на планетата“, от, където Пазителите са командвали света! Новите данни от свитъците разкриват и непознато до днес пророчество на Енох.

 

Той твърди, че след „четирите луни“ свещената земя пак ще се превърне в център на Света! Според редица експерти „четирите луни“ описват „лунна тетрада“! Това са 4 лунни затъмнения, които се случват в период от една година

 

Също познато като „кървавата луна“ явлението е безпрецедентно и се случи през 2014 и 2015. Мнозина религиозни експерти видяха пророчество за края на света, но явно това е знак за началото на нещо ново!

Дали това не значи, че България най-накрая ще заеме достойното си място сред световните центрове – напълно е възможно.

 

Всички българи знаем, че земята ни е свещена.

 

Мнозина наши и международни учени доказаха, че най-старата цивилизация на планетата се е зародила точно тук, и тези нови сведения за божествено /или извънземно/ присъствие съвсем не са случайни. Всепризнатият пророк Петър Дънов ясно е казал, че България ще се превърне в „Новия Йерусалим“.

Учителят не веднъж е казвал, че България е най-свещената земя на планетата ни.

Подобни открития ни карат да гледаме смело напред, да вярваме в бъдещето и да се гордеем с миналото си. Само нека се се надяваме, че политиците ни няма да затрият бъдещето ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях
Next: Тази находка в Рупите накара изследователите да затаят дъх: Има огромна стойност в световен мащаб

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.