Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тиквeни семки пpи пapaзити, диaбeт, зaпeк и виcoк хoлecтepoл
  • Новини

Тиквeни семки пpи пapaзити, диaбeт, зaпeк и виcoк хoлecтepoл

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
saeaskamskas.jpg

Използването на тиквените семки с лечебна цел е често срещано. В китайската древна медицина рецептата със семки е една от най-ефективните.

Тиквените семки съдържат 44% до 50% маслена фракция (богата на моно- и полиненаситени мастни киселини), високо съдържание на фибри (23-27%), протеини (37% до 40%), богати на минерален състав, особено на цинк, магнезий и калий, витамини, соли на фолиева киселина (фолати) и други хранителни вещества.

Тиквените семки имат противовъзпалителни свойства, особено при заболявания на простатата и пикочната система.

Тиквените семки са добър източник на магнезий и според френски проучвания, хората с по-високи нива на магнезий в кръвта, живеят по-дълго и страдат по-малко от сериозни заболявания.

Не изпускай тези оферти:

Семената са по-полезни, ако са пресни и сурови. Най-добре е да ги накиснете през нощта и да ги изядете сутринта.

Богатото на мононенаситени мастни киселини масло, съдържащо се в тиквените семки, има положителни резултати при лечението на проблеми с пикочния мехур и простатната жлеза (хиперплазия).

Други ползи от тиквените семки:
полезни за здравето на сърцето: маслото, съдържащо се в тиквените семки, е сравнимо по състав със зехтина.

високо кръвно налягане: те са богати на калий, който играе важна роля в контролирането на кръвното налягане.

запек: концентрацията на влакна в тиквените семки е доста висока, което прави ежедневната им консумация отличен начин за предотвратяване и лечение на запек.

кожа, коса и зрение: тиквените семки са богати на витамин Е, с ежедневната им употреба се борите срещу преждевременното стареене не само на кожата, но и на клетките на целия организъм.

Те също са богати на витамин А, който предотвратява очни заболявания, особено дегенерация на макулата и катаракта.

простата: считат се за един от най-добрите естествени методи за профилактика на проблеми с простатата и пикочните пътища.

Рецепта за проблеми с простатата: 150 грама цели тиквени семки (пресни, сурови, небелени) се добавят в 1 литър филтрирана вода и се варят в продължение на 20 минути. Оставете да се охлади и прецедете. Пийте по 1 чаша вода три пъти през деня.

елиминират паразитите. За еднократна доза на лечение, от 100 до 150 грама (деца) и от 200 до 250 грама (възрастни) на празен стомах.

Сироп от тиквени семки при астма, кашлица и бронхит

Необходими съставки:
60 грама тиквени семки
2 супени лъжици естествен мед

200 мл. филтрирана вода
20 капки клеева тинктура

Разбийте всички съставки в блендер до получаване на гладка смес. Приемайте по 1 чаена лъжичка 5 пъти на ден. Може да се използва от деца на възраст над 2 години, но дозата трябва да бъде намалена наполовина за деца между 2 и 7 години.

Брашно от тиквени семки при холестерол, триглицериди, диабет и запек

Необходими съставки:

тиквени семки

Оставете семките, накиснати във вода за няколко часа и изплакнете. След това сушете при стайна температура. Смелете семките на прах.

Съхранявайте брашното в буркан с капачка. Препоръчителната доза е не повече от 3 супени лъжици на ден.Това брашно може да бъде добавяно към готови супи, салати и десерти.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кoгaтo родителите paзбpaли кaк изглeждa бeбeтo им, тe гo зaхвъpлили дaлeч. 4 гoдини пo-къcнo се cлучвa чудo
Next: Слави Трифонов се подигра на ПП и ДБ, спомена за огромен провал на двете партии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.