Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост
  • Новини

Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
basnjewewyewye.png

Дори архаични на пръв поглед неща – като една селска баня, имат смисъл, когато са направени модерно и се стопанисват добре. Такъв извод налага примерът с възстановения в средата на есента минерален комплекс в мъглижкото село Ягода, пише „Сега“.

Банята затваря преди около 20 години. Раздържавяването (концесия) не ѝ се отразява добре, макар водата да извира при 54 градуса и да е изключително лечебна. Сега се стопанисва от общината, а хора от всички краища се стичат към нея, въпреки че в близост има добри частни спа комплекси. „За около 7 месеца дейност има 50 000 посетители“, съобщи кметът на Мъглиж Душо Гавазов.

За сравнение – откритата по същото време баня в Банкя има около 30 000 посетители (информацията бе предоставена от стопанисващото дружество „Софийски имоти“); банята в едноименното панагюрско село регистрира около 4000 души месечно, цяло туристическо градче като Павел баня – 30 000 – 40 000 годишно.

„Гледаме чрез услугата да търсим свои клиенти, а не да конкурираме частните комплекси. Стремим се и цените да бъдат достъпни“, обясни Гавазов. Входът е 7 лв. на час, за пенсионери и ученици – 5 лв., а деца до 7 години влизат безплатно; семейните вани са между 12 лв. и 15 лв. В социалните мрежи върви реклама, като дори инфлуенсъри се отбиват в Ягода и излъчват, топнати във водата.

С банята е свързан и един доста любопитен момент. След затварянето ѝ местният бабешки хор няколко пъти пя на мероприятия „Банята, банята, какво става с банята?…. Мили хора, я кажете, що да сторим ний! Молим ви, молим ви, помогнете ни! Да си върнем тази благодат!“. Публичност доби изпълнение през 2014 г. пред Лиляна Павлова по време на предизборна кампания. Павлова обеща възстановяване, но безрезултатно.

По време на всяка предизборна кампания кандидати от всички партии се отбиваха в Ягода и обещаваха ремонт – също без резултат. Стадион в Ягода бе направен, но банята – не. Някак не изглеждаше благоразумно да се инвестира при наличните комплекси в самото село и в радиус от 40 км.

Все пак през 2019 г. МРРБ отпусна 210 000 лв., а после общината пое дълг за 1.9 млн. лв. по фонд ФЛАГ. Самият ремонт също премина през доста перипетии. Но през 2022 г. работата най-после приключи и се оказа, че е имало смисъл.

Допълнителна стойност носи фактът, че е спасена сграда бижу, паметник на културата. Изключително красивото здание е проектирано през 20-те години на миналия век от старозагорския архитект Христо Димов, автор на много подобни в региона. Отпред банята разполага с огромен парк, алеи, шадраван и различни кътове.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто ползвам ябълков оцет на лицето си, кожата ми сияе, а колежките ми казват, че съм се подмладила – Ето колко е полезен
Next: Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.