Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България
  • Новини

Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
gegfggrrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ромка, осиновена преди 25 години в Америка, се срещна с биологичните си родители във Видинско.

Биляна Грейвс Бартлет е на 2-годишна възраст, когато е осиновена от американско семейство от дом за деца във Видин. Ромското момиче днес е на 27 години и е сбъднало американската мечта – има 2 деца, любящ съпруг с престижна професия и къща като от корица на списание. За историята на живота си разказва самата тя в социална платформа.

Младата жена заснема своето посещение в България и първата среща с биологичното си семейство и роднини. Събитията в живота ѝ са толкова невероятни, че дори и най-невярващият човек би склонил да признае, че от съдбата си няма как да избягаш – където и да се родиш.

На 16-годишна възраст се събира с настоящия си съпруг – Блейк, който е с 3 години по-голям от нея. Запознават се на среща “на сляпо” и любовта им пламва веднага. Двамата се сгодяват и сключват брак в една и съща година, защото разбират, че очакват първото си дете.

Биляна ражда на 19-годишна възраст син на име Ели Майкъл. Същевременно двамата млади родители учат все още в колеж и завършват успешно, съчетавайки лекциите с грижите за детето. Съпругът ѝ започва добре платена работа, след като се дипломира като инженер по механика от Университета на Мемфис.

5 години по-късно – през 2015-а, двамата построяват своята мечтана къща в Милингтън – град в окръг Шелби, Тенеси, част от столичния район на Мемфис. Биляна заснема в свои видеа безупречния интериор на дома си и всяка стъпка по изграждането му.

Малко след като се нанасят, животът ѝ поднася още един подарък. Тя разбира, че е отново бременна и през 2021 г. се ражда дъщеричката им Емелия Лин. Животът им е низ от щастливи мигове и много пътешествия. Двамата с Блейк обожават да посещават нови дестинации заедно. През всички тези години обаче Биляна копнее да срещне биологичното си семейство.

Осиновителите на Биляна никога не са крили от нея истинския ѝ произход и са ѝ дали възможността да потърси хората, в чието семейство се е родила. За себе си, тя знае единствено, че е взета от България, както и дома за деца, в който е била оставена.

Проучването отнема немалко време, докато един ден намира точните имена на своите майка и баща. Тя се свързва с тях и заедно със съпруга си пристигат в България, за да се срещнат. Придружава ги и осиновителката ѝ, която тя винаги е наричала “най-добрата майка на света”. Биляна има особено силна връзка и със своите американски баба и дядо. Разказва за тях в свой профил в социалните мрежи и ги описва като най-любимите си хора.

Тримата кацат на летище София и хващат автобус от Централна гара до крайдунавския град. Трогателно видео отразява първата среща на автогарата във Видин. Баща ѝ я прегръща сърдечно в момента, в който я вижда. Биологичната ѝ майка я чака в двора на бащината къща.

Ромското семейство води скромен живот на село. Обитават двуетажна стара къща и отглеждат плодове и зеленчуци. Биляна пристъпва през вратата, а майка ѝ плаче с глас, когато я прегръща за първи път, пише bulnews.

Момичето им е донесла албум със свои снимки от дете, които са направени след осиновяването. Не е забравила да вземе и подаръци. Двете с майка ѝ снимат една до друга дланите на ръцете си, за да отбележат приликата, дължаща се на гените. Макар да е изоставена като малко дете, Биляна не таи обида. Тя дори казва, че биологичната ѝ майка я обича наистина много и усеща това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост
Next: Нострадамус предрекъл ударилия България ад

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.