Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нострадамус предрекъл ударилия България ад
  • Новини

Нострадамус предрекъл ударилия България ад

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
dqewtewgewggg.png

Френският астролог Мишел дьо Нострдам, по-известен като Нострадамус, изглежда е предсказал парещата жега, която в момента засяга голяма част от Европа, включително и България.

Известната книга на Нострадамус „Пророчествата“, публикувана преди около 500 години, съдържа редица сбъднати предсказания, включително Френската революция, идването на власт на Адолф Хитлер и хвърлянето на атомни бомби над Япония.

В друго преосмисляне на работата му от 2005 г. дори се предполага, че той е предсказал смъртта на кралицата през 2022 г. (в резултат на това книгата достигна първото място в списъка с бестселъри на The Sunday Times).

Сега едно от предсказанията на Нострадамус за 2023 г. изглежда се е сбъднало, като съдържа някои плашещо точни подробности за горещините в Европа, пише Daily Star.

“Като слънцето, главата ще търси блестящото море: Живата риба в Черно море ще бъде цялата сварена. Когато Родос и Генуа са полугладни, местните хора ще работят, за да ги избият”, пише той, намеквайки за знойното време и повишаващите се температури на морето.

Гръцкият остров Родос беше сред най-засегнатите места от знойната жега, като температурите достигаха 40°C. В резултат на горските пожари британско семейство реши да се откаже от ваканция за £2500 и да се върне от планирана почивка още тази седмица.

“Беше задушаващо. Работела съм в Тексас и на други места по света, но тук беше просто задушаващо. Кара те да губиш съзнание и да ти се вие ​​свят. Може да те накара да се почувстваш зле, а ние загубихме апетита си – не можехме да ядем много. В бъдеще, ако отида някъде в Южна Европа, ще отида през май и ще избягвам юли и август. Особено с децата, определено ще променя плановете си за бъдещето и ще избягвам места като това по това време на годината”, казва Сали Урвин, дошла на Родос със синовете си тийнейджъри.

Текущият рекорд за Европа е 48,8°C

Генуа получи жълто предупреждение за гореща вълна, въпреки че градът в Северна Италия далеч не е най-засегнатият от нея. В други части на страната температурите достигнаха 40 градуса. Отбелязани са многобройни случаи на смърт от топлина, пише glasnews.bg.

Настоящият рекорд за Европа е 48,8°C (Сардиния през 2021 г.). Метеоролозите предупреждават, че скоро тази цифра може да бъде надвишена.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България
Next: Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма: Чудна напитка изчиства всичко излишно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.