Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост
  • Новини

Ти да видиш! Селска баня разби рекорди по посещаемост

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
basnjewewyewye.png

Дори архаични на пръв поглед неща – като една селска баня, имат смисъл, когато са направени модерно и се стопанисват добре. Такъв извод налага примерът с възстановения в средата на есента минерален комплекс в мъглижкото село Ягода, пише „Сега“.

Банята затваря преди около 20 години. Раздържавяването (концесия) не ѝ се отразява добре, макар водата да извира при 54 градуса и да е изключително лечебна. Сега се стопанисва от общината, а хора от всички краища се стичат към нея, въпреки че в близост има добри частни спа комплекси. „За около 7 месеца дейност има 50 000 посетители“, съобщи кметът на Мъглиж Душо Гавазов.

За сравнение – откритата по същото време баня в Банкя има около 30 000 посетители (информацията бе предоставена от стопанисващото дружество „Софийски имоти“); банята в едноименното панагюрско село регистрира около 4000 души месечно, цяло туристическо градче като Павел баня – 30 000 – 40 000 годишно.

„Гледаме чрез услугата да търсим свои клиенти, а не да конкурираме частните комплекси. Стремим се и цените да бъдат достъпни“, обясни Гавазов. Входът е 7 лв. на час, за пенсионери и ученици – 5 лв., а деца до 7 години влизат безплатно; семейните вани са между 12 лв. и 15 лв. В социалните мрежи върви реклама, като дори инфлуенсъри се отбиват в Ягода и излъчват, топнати във водата.

С банята е свързан и един доста любопитен момент. След затварянето ѝ местният бабешки хор няколко пъти пя на мероприятия „Банята, банята, какво става с банята?…. Мили хора, я кажете, що да сторим ний! Молим ви, молим ви, помогнете ни! Да си върнем тази благодат!“. Публичност доби изпълнение през 2014 г. пред Лиляна Павлова по време на предизборна кампания. Павлова обеща възстановяване, но безрезултатно.

По време на всяка предизборна кампания кандидати от всички партии се отбиваха в Ягода и обещаваха ремонт – също без резултат. Стадион в Ягода бе направен, но банята – не. Някак не изглеждаше благоразумно да се инвестира при наличните комплекси в самото село и в радиус от 40 км.

Все пак през 2019 г. МРРБ отпусна 210 000 лв., а после общината пое дълг за 1.9 млн. лв. по фонд ФЛАГ. Самият ремонт също премина през доста перипетии. Но през 2022 г. работата най-после приключи и се оказа, че е имало смисъл.

Допълнителна стойност носи фактът, че е спасена сграда бижу, паметник на културата. Изключително красивото здание е проектирано през 20-те години на миналия век от старозагорския архитект Христо Димов, автор на много подобни в региона. Отпред банята разполага с огромен парк, алеи, шадраван и различни кътове.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто ползвам ябълков оцет на лицето си, кожата ми сияе, а колежките ми казват, че съм се подмладила – Ето колко е полезен
Next: Осиновена преди 25 г. в Америка срещна биологичните си родители в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.