Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Странджа ми е повече от мистична, почти непозната и рядко посещавана от нас поради отдалечеността й от столицата. Бях чувала единствено историята с Ванга и Людмила Живкова, както и мистериозното търсене на гробницата на богинята Бастет.
След като се поинтересувах от забележителностите на природен парк Странджа, се оказа, че планината крие сред широколистните си гори богата колекция от гробници, тракийски светилища, некрополи и дори водопади.
Беше Страстната седмица, няколко дни преди Христовото възкресение и съвсем тематично се отправихме към “Града на мъртвите” край гр. Малко Търново. Мястото е популярно като Странджански могилен некропол в местност Пропада, на левия бряг на р. Сушица.
Къде се намира?
Навигацията ни отведе до бивша кариера за добив на мрамор, но не ни отне много време, за да разберем, че не сме на правилното място. Върнахме се отново на главния път. Веднага след гр. Малко Търново, в посока към турската граница, кафява табела с надпис “Тракийски гробници” ни отби в дясно. Изглежда, вече бяхме една идея по-близо до некропола.
Продължихме по тесен път, който на места дори минаваше за асфалтов. GPS-ът отново се опита да ни заблуди и да ни спре насред нищото. За щастие, точно на това място, се натъкнахме на единствените туристи които срещнахме изобщо в местността.
Упътиха ни да продължим до самия край на пътя. Стигнахме до уширено място за паркиране с дървени пейки и информационна табела с формата на прилеп. Оставихме колата и се наложи да се върнем 10-20 м., където кафява табела сочеше в дясно началото на пътеката. В края на статията ще оставя и точни координати на паркинга.
Почти веднага пресякохме малка рекичка по дървено мостче. Маршрутът е маркиран с лентова маркировка в бяло и синьо. Под дебелата сянка на дърветата имаше и пейки за отдих.
Гората скоро се беше разлистила. Наоколо всичко беше сочно зелено, нашарено с пъстри диви цветя. Бяхме само ние и скритите сред клоните сладкогласни птици!
Внимание: В района се натъкнахме на много прегазени змии (някои доста големи), което предполагаше и изобилието им наоколо. Ако не ги закачате, няма опасност да ви наранят (повечето не са отровни), но избягвайте близък контакт с тях.
В древността в местност Пропада са се добивали мрамор, медна и желязна руда. Некрополът днес е погълнат от гъстата гора и само информационните табели подсказваха, че някога тук се е случвало нещо. Теренът е с малка денивелация, подходящ и за най-мързеливите туристи.
Тясната пътечка върви по стар римски път, свързвал някога Дебелт с Константинопол. От двете му страни все още личат останки от стари каменни зидове, плътно покрити със зелен мъх.
Цистови гробове
Само след 15 мин., от двете страни на пътеката се появиха първите могили и цистови гробове. По своята същност, това са правоъгълни гробни камери, облицовани от масивни каменни плочи, засипани с пръст. При разкопките на Странджанския некропол са открити малки бронзови монети, т.нар. “обол”. Оболът е специална монета, която се поставя под езика на починалия, за да може да заплати на лодкаря Харон за превоза си през подземната река Стикс в отвъдния свят.
Макар некрополът да е познат и разграбен още в древността, разкопките и проучванията започват едва през 1979г. В местност Пропада са открити 40-50 могили, цистови гробове и различни по архитектура и строеж гробници. Това е единственото място в България, където са открити всички възможни погребални съоръжения, използвани през римската епоха.
Гробниците в Странджански могилен некропол (м. Пропада)
Мраморна гробница с двускатен покрив
Табела, сочеща в дясно, ни отведе до първата мраморна гробница с двускатен покрив. По откритите тук монети, е датирана към III-IV в. Изградена е от монолитни каменни блокове без спойка между тях. Ясно личаха дромосът (коридорът), правоъгълната погребална камера и двата триъгълни фронтона.
Входът на камерата, ориентиран на юг, ми се стори изключително малък – широк едва 60 см. и с височина от 1,13м. Дромосът е с дължина 1,39м., изграден от два реда големи каменни блокове. Навремето е имало врати пред дромоса и пред погребалната камера. Предполага се, че коридорът е бил покрит от два камъка с форма на арка.
Част от групата прибързано се върнаха по обратния път. Оказа се, че пътечката продължава още нагоре по хълма. Невзрачните табели, които ни упътиха към следващите гробници от Странджанския некропол, по нищо не подсказваха, че най-впечатляващото предстои.
Еднокамерна гробница с дромос
Попаднахме на полуразрушена еднокамерна гробница с дромос, изградена от необработени мраморни камъни, споени с хоросан. В хоросанът са открити следи от счукана керамика, типично за римското строителство. Предполага се, че стените на гробницата никога не са били измазвани. Към днешна дата са запазени само основите им, като най-голямата височина, която достигат е от 2 метра.
Входът е откъм източната страна и вероятно някога е бил затварян с дървена врата. Подвижната порта предполага, че гробницата е фамилна, предвидена за повече от едно погребение. Обектът е датиран към първата четвърт на IVв.
Погребалната камера е почти квадратна, с размери 3м. на 2,83м. Подът е бил застлан с керамични плочи, а сводът се предполага, че е бил полуцилиндричен от варовиков камък.
Дромосът е малко по-голям от този на предходната гробница. Дължината му е 1,90м., а ширината – 1,56м. Стените са запазени до височина от 1,10м., а подът е от трамбована глина.
Малко по-нагоре по пътеката попаднахме на телена ограда и затворена метална врата. Не беше заключена и решихме да продължим напред, макар да изглеждаше, че навлизаме в частен имот.
Шатрова куполна гробница
Тук открихме най-впечатляващата гробница на местност Пропада. Обектът е познат като шатрова куполна гробница. Тя е изградена от монолитни мраморни блокове, съединени със железни скоби, залети с олово. Строежът силно напомня тракийските конструкции от IV в. пр. Хр. При разкопките са открити монети, мъниста, керамични и стъклени съдове, което позволява тя да бъде датирана към II-IIIв.
Гробницата се състои от цилиндрична камера и къс дромос, а най-уникалното в нея е нейният купол, наподобяващ шестостенна пирамида.
Погребалната камера е с диаметър от 2,12 м., изградена от дъговидно офоремни каменни блокове, които постепенно се стесняват във височина. Над третия ред камъни се издига куполът. Образуван е от шест трапецовидно оформени блока, без зидария между тях.
Дромосът е с дължина 2,10м. и ширина 1м., оформен от монолитни каменни блокове, покрити някога с полуцилиндричен свод. На входа на коридора е бил положен фронтон с релефно изображение на щит и копие.
В историческия музей на Малко Търново може да бъде видян макет на гробницата, във вида в който е изглеждала през древността.
Полезна информация:
Къде се намира Странджански могилен некропол?:
Пътувайки по главния път от Малко Търново към турската граница, веднага след края на града се завива в дясно при табелата с надпис “Тракийски гробници” (координати на отбивката: 41.981814, 27.512266).
Продължавате по тесен път до самия му край (въпреки протестите на навигацията), където има уширено място за паркиране с дървени пейки и информационна табела с формата на прилеп. Връщайки се пеша около 10-20 м., кафява табела ще ви упъти към началото на пътеката.
GPS координати на мястото, където да оставите колата: 41.981761, 27.492272
Внимание: GPS-ът ни подведе, затова следвайте указанията за местоположението в статията!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: