Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е едно от най-мистериозните и загадъчни места в България, стотици хора идват тук
  • Новини

Това е едно от най-мистериозните и загадъчни места в България, стотици хора идват тук

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
strqnnqdasyasyrww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Странджа ми е повече от мистична, почти непозната и рядко посещавана от нас поради отдалечеността й от столицата. Бях чувала единствено историята с Ванга и Людмила Живкова, както и мистериозното търсене на гробницата на богинята Бастет.

След като се поинтересувах от забележителностите на природен парк Странджа, се оказа, че планината крие сред широколистните си гори богата колекция от гробници, тракийски светилища, некрополи и дори водопади.

Беше Страстната седмица, няколко дни преди Христовото възкресение и съвсем тематично се отправихме към “Града на мъртвите” край гр. Малко Търново. Мястото е популярно като Странджански могилен некропол в местност Пропада, на левия бряг на р. Сушица.

Къде се намира?

Навигацията ни отведе до бивша кариера за добив на мрамор, но не ни отне много време, за да разберем, че не сме на правилното място. Върнахме се отново на главния път. Веднага след гр. Малко Търново, в посока към турската граница, кафява табела с надпис “Тракийски гробници” ни отби в дясно. Изглежда, вече бяхме една идея по-близо до некропола.

Продължихме по тесен път, който на места дори минаваше за асфалтов. GPS-ът отново се опита да ни заблуди и да ни спре насред нищото. За щастие, точно на това място, се натъкнахме на единствените туристи които срещнахме изобщо в местността.

Упътиха ни да продължим до самия край на пътя. Стигнахме до уширено място за паркиране с дървени пейки и информационна табела с формата на прилеп. Оставихме колата и се наложи да се върнем 10-20 м., където кафява табела сочеше в дясно началото на пътеката. В края на статията ще оставя и точни координати на паркинга.

Почти веднага пресякохме малка рекичка по дървено мостче. Маршрутът е маркиран с лентова маркировка в бяло и синьо. Под дебелата сянка на дърветата имаше и пейки за отдих.

Гората скоро се беше разлистила. Наоколо всичко беше сочно зелено, нашарено с пъстри диви цветя. Бяхме само ние и скритите сред клоните сладкогласни птици!

Внимание: В района се натъкнахме на много прегазени змии (някои доста големи), което предполагаше и изобилието им наоколо. Ако не ги закачате, няма опасност да ви наранят (повечето не са отровни), но избягвайте близък контакт с тях.

В древността в местност Пропада са се добивали мрамор, медна и желязна руда. Некрополът днес е погълнат от гъстата гора и само информационните табели подсказваха, че някога тук се е случвало нещо. Теренът е с малка денивелация, подходящ и за най-мързеливите туристи.

Тясната пътечка върви по стар римски път, свързвал някога Дебелт с Константинопол. От двете му страни все още личат останки от стари каменни зидове, плътно покрити със зелен мъх.

Цистови гробове

Само след 15 мин., от двете страни на пътеката се появиха първите могили и цистови гробове. По своята същност, това са правоъгълни гробни камери, облицовани от масивни каменни плочи, засипани с пръст. При разкопките на Странджанския некропол са открити малки бронзови монети, т.нар. “обол”. Оболът е специална монета, която се поставя под езика на починалия, за да може да заплати на лодкаря Харон за превоза си през подземната река Стикс в отвъдния свят.

Макар некрополът да е познат и разграбен още в древността, разкопките и проучванията започват едва през 1979г. В местност Пропада са открити 40-50 могили, цистови гробове и различни по архитектура и строеж гробници. Това е единственото място в България, където са открити всички възможни погребални съоръжения, използвани през римската епоха.

Гробниците в Странджански могилен некропол (м. Пропада)

Мраморна гробница с двускатен покрив

Табела, сочеща в дясно, ни отведе до първата мраморна гробница с двускатен покрив. По откритите тук монети, е датирана към III-IV в. Изградена е от монолитни каменни блокове без спойка между тях. Ясно личаха дромосът (коридорът), правоъгълната погребална камера и двата триъгълни фронтона.

Входът на камерата, ориентиран на юг, ми се стори изключително малък – широк едва 60 см. и с височина от 1,13м. Дромосът е с дължина 1,39м., изграден от два реда големи каменни блокове. Навремето е имало врати пред дромоса и пред погребалната камера. Предполага се, че коридорът е бил покрит от два камъка с форма на арка.

Част от групата прибързано се върнаха по обратния път. Оказа се, че пътечката продължава още нагоре по хълма. Невзрачните табели, които ни упътиха към следващите гробници от Странджанския некропол, по нищо не подсказваха, че най-впечатляващото предстои.

Еднокамерна гробница с дромос

Попаднахме на полуразрушена еднокамерна гробница с дромос, изградена от необработени мраморни камъни, споени с хоросан. В хоросанът са открити следи от счукана керамика, типично за римското строителство. Предполага се, че стените на гробницата никога не са били измазвани. Към днешна дата са запазени само основите им, като най-голямата височина, която достигат е от 2 метра.

Входът е откъм източната страна и вероятно някога е бил затварян с дървена врата. Подвижната порта предполага, че гробницата е фамилна, предвидена за повече от едно погребение. Обектът е датиран към първата четвърт на  IVв.

Погребалната камера е почти квадратна, с размери 3м. на 2,83м. Подът е бил застлан с керамични плочи, а сводът се предполага, че е бил полуцилиндричен от варовиков камък.

Дромосът е малко по-голям от този на предходната гробница. Дължината му е 1,90м., а ширината – 1,56м. Стените са запазени до височина от 1,10м., а подът е от трамбована глина.

Малко по-нагоре по пътеката попаднахме на телена ограда и затворена метална врата. Не беше заключена и решихме да продължим напред, макар да изглеждаше, че навлизаме в частен имот.

Шатрова куполна гробница

Тук открихме най-впечатляващата гробница на местност Пропада. Обектът е познат като шатрова куполна гробница. Тя е изградена от монолитни мраморни блокове, съединени със железни скоби, залети с олово. Строежът силно напомня тракийските конструкции от IV в. пр. Хр. При разкопките са открити монети, мъниста, керамични и стъклени съдове, което позволява тя да бъде датирана към II-IIIв.

Гробницата се състои от цилиндрична камера и къс дромос, а най-уникалното в нея е нейният купол, наподобяващ шестостенна пирамида.

Погребалната камера е с диаметър от 2,12 м., изградена от дъговидно офоремни каменни блокове, които постепенно се стесняват във височина. Над третия ред камъни се издига куполът. Образуван е от шест трапецовидно оформени блока, без зидария между тях.

Дромосът е с дължина 2,10м. и ширина 1м., оформен от монолитни каменни блокове, покрити някога с полуцилиндричен свод. На входа на коридора е бил положен фронтон с релефно изображение на щит и копие.

В историческия музей на Малко Търново може да бъде видян макет на гробницата, във вида в който е изглеждала през древността.

Полезна информация:

Къде се намира Странджански могилен некропол?:

Пътувайки по главния път от Малко Търново към турската граница, веднага след края на града се завива в дясно при табелата с надпис “Тракийски гробници” (координати на отбивката: 41.981814, 27.512266).

Продължавате по тесен път до самия му край (въпреки протестите на навигацията), където има уширено място за паркиране с дървени пейки и информационна табела с формата на прилеп. Връщайки се пеша около 10-20 м., кафява табела ще ви упъти към началото на пътеката.

GPS координати на мястото, където да оставите колата: 41.981761, 27.492272

Внимание: GPS-ът ни подведе, затова следвайте указанията за местоположението в статията!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При инфаркт имаме 10 секунди за действие: Ето какво да направим, за да спасим живота си
Next: Съкровище за 16 800 милиарда лежи на дъното на Черно море

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.