Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението
  • Новини

Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
dsvdscksackascsacsdvfd.png

По данни на Националния статистически институт към 31 декември 2022 г. в България има 5256 населени места, от които градовете са 257, а селата – 4999. И макар тенденцията е все повече селата да се обезлюдяват, има такива, чието население остава трайно голямо или дори се увеличава. 116 са селата с население над 2000 жители. Знаете ли кое е най-голямото село в България?

Айдемир.
Село Айдемир се намира в Североизточна България, в Айдемирската низина, на около 5 км от Силистра и на 3 км южно от река Дунав. Населението на селото е 6177 души. Селото се състои от 3 части – кв. „Деленките“, Централна част и квартал „Татарица“.

Айдемир в миналото
Село Айдемир възниква по време на османското владичество. Споменава се в османски документи от 1620 г. под името Айа Тимур, което означава „Свети Тимур“, от 1675 г. като Айдемир и от 1792 г. като Айтемир. За кратко време носи името Княз Есенски в чест на княз Александър Батенберг.

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава на територията на Румъния. Наблизо през 1924 г. са намерени сребърни монети от времето на цар Иван Александър. Съгласно Крайовската спогодба от 1940 г. Айдемир отново влиза в пределите на България.

През 1955 г. село Татарица се присъединява към Айдемир. Татарица е основано от донски казаци, старообрядци, избягали след църковните реформи на патриарх Никон от 1652-1666 г. и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707-1708 г. И днес в квартал „Татарица“ живеят техни потомци.

През 1970 г. селото е слято със Силистра, но през 1976 г. отново е обявено за самостоятелно село и център на община.

Името
Предполага се, че името идва от „хайде мир”“, предложен на турците от българите през XV-ти век. Другата версия гласи, че идва от румънското „вай да мине“, превърнато във „Вайдемир“, както и от турското „вай демир“. Според трета версия името на селото идва от името на рибаря Айдемиряно. Около рибарска хижа излетниците от Силистра определят своя сборен пункт и срещите си с думите „Айдемиряно“.

Айдемир днес
В покрайнините на селото има много предприятия, които произвеждат рафинирано олио, плочки, автомобилни части и др. и се откриват работни места за местните жители. Предстои изграждане на мини рафинерия и обособяване на индустриална зона. Край селото на Дунав действа фериботен терминал Силистра (част от пристанище Силистра на територията на западната индустриална зона на Силистра) с ГКПП. В землището на селото успешно се развива зърнопроизводството, отглеждат се кайсии, животновъдството и лозарството. В Айдемир има земеделски производители и фирми, които осъществяват търговски, производствени дейности в сферата на услугите.
В селото има ресторант, кафенета, два строителни магазини, аптеки, лекарски и стоматологичен кабинет, фризьорски салон, автосервиз. Има едно основно училище, целодневна детска градина и три читалища. Селото има свой футболен отбор – ФК „Айдемир“.

Интересни за гостите на града са двете църкви.
Църква „Покров Пресветой Богородице“ се намира в „Татарица“. В началото е малък параклис, в който не се изпълняват богослужения. По-късно се достроява и освещава до сегашния й вид.

Църквата „Света Троица“ е построено през 1829 г. от руски воини. В църквата се съхраняват 2 свещника, изработени от дулата на руски пушки и многобройни ценни ръкописи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си
Next: Виктор решил да изненада бившата си с букет цветя и като отишъл при нея, останал като ударен с мокър парцал

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.