Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението
  • Новини

Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
dsvdscksackascsacsdvfd.png

По данни на Националния статистически институт към 31 декември 2022 г. в България има 5256 населени места, от които градовете са 257, а селата – 4999. И макар тенденцията е все повече селата да се обезлюдяват, има такива, чието население остава трайно голямо или дори се увеличава. 116 са селата с население над 2000 жители. Знаете ли кое е най-голямото село в България?

Айдемир.
Село Айдемир се намира в Североизточна България, в Айдемирската низина, на около 5 км от Силистра и на 3 км южно от река Дунав. Населението на селото е 6177 души. Селото се състои от 3 части – кв. „Деленките“, Централна част и квартал „Татарица“.

Айдемир в миналото
Село Айдемир възниква по време на османското владичество. Споменава се в османски документи от 1620 г. под името Айа Тимур, което означава „Свети Тимур“, от 1675 г. като Айдемир и от 1792 г. като Айтемир. За кратко време носи името Княз Есенски в чест на княз Александър Батенберг.

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава на територията на Румъния. Наблизо през 1924 г. са намерени сребърни монети от времето на цар Иван Александър. Съгласно Крайовската спогодба от 1940 г. Айдемир отново влиза в пределите на България.

През 1955 г. село Татарица се присъединява към Айдемир. Татарица е основано от донски казаци, старообрядци, избягали след църковните реформи на патриарх Никон от 1652-1666 г. и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707-1708 г. И днес в квартал „Татарица“ живеят техни потомци.

През 1970 г. селото е слято със Силистра, но през 1976 г. отново е обявено за самостоятелно село и център на община.

Името
Предполага се, че името идва от „хайде мир”“, предложен на турците от българите през XV-ти век. Другата версия гласи, че идва от румънското „вай да мине“, превърнато във „Вайдемир“, както и от турското „вай демир“. Според трета версия името на селото идва от името на рибаря Айдемиряно. Около рибарска хижа излетниците от Силистра определят своя сборен пункт и срещите си с думите „Айдемиряно“.

Айдемир днес
В покрайнините на селото има много предприятия, които произвеждат рафинирано олио, плочки, автомобилни части и др. и се откриват работни места за местните жители. Предстои изграждане на мини рафинерия и обособяване на индустриална зона. Край селото на Дунав действа фериботен терминал Силистра (част от пристанище Силистра на територията на западната индустриална зона на Силистра) с ГКПП. В землището на селото успешно се развива зърнопроизводството, отглеждат се кайсии, животновъдството и лозарството. В Айдемир има земеделски производители и фирми, които осъществяват търговски, производствени дейности в сферата на услугите.
В селото има ресторант, кафенета, два строителни магазини, аптеки, лекарски и стоматологичен кабинет, фризьорски салон, автосервиз. Има едно основно училище, целодневна детска градина и три читалища. Селото има свой футболен отбор – ФК „Айдемир“.

Интересни за гостите на града са двете църкви.
Църква „Покров Пресветой Богородице“ се намира в „Татарица“. В началото е малък параклис, в който не се изпълняват богослужения. По-късно се достроява и освещава до сегашния й вид.

Църквата „Света Троица“ е построено през 1829 г. от руски воини. В църквата се съхраняват 2 свещника, изработени от дулата на руски пушки и многобройни ценни ръкописи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си
Next: Виктор решил да изненада бившата си с букет цветя и като отишъл при нея, останал като ударен с мокър парцал

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.