Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Топ криминалист посочи голяма нелогичност в думите на бащата на Сашко
  • Новини

Топ криминалист посочи голяма нелогичност в думите на бащата на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
torparkasriasrm.jpg

Кадър: БНТ, архив

„Мен лично ме притесняват обясненията на бащата – има някои нелогичности“. Това заяви пред БНТ криминалистът Ботьо Ботев.

„Въпросът е да се потърсят обективните причини за изчезването. Наясно съм с проблематиката по издирването. Искам да отбележа обаче невижданата гражданска мобилизация – тези хора търсят Сашко денонощно.

Детето е изчезвало и друг път. Бащата заяви, че без детето не може да живее, но предвид трябва да се вземат обясненията на бащата. Едно е когато сигналът е подаден скоро след изчезването – това е малък детайл“, коментира криминалистът.

Не изпускай тези оферти:

„Детето, в обстановката, в която е изчезнало, би трябвало да се предполага, че не се е отдалечило толкова. Но имаме и забавяне в подаването на сигнала. Районът, който се посочва е огромен.“

Съмнявам се, че при толкова дълго издирване, нещата няма да завършат положително. Дай Боже да е живо, но може би се търси и труп, което ще даде отговори на редица въпроси, завърши Ботьо Ботев.

Още за случая:

Майката на Сашко го обича, но е много чувствителна. Нервната ѝ система е много чувствителна и вероятно поради това не можа да издържи да гледа детето. Все пак те са трудни за гледане тези деца. Това коментира пред Bulgaria ON AIR бабата на изчезналия 12-годишен Александър Цветанов от Перник.

Момчето, което е аутист, изчезна безследно в петък около 16:00 часа, докато бе с баща си – нотариуса от Брезник Александър Цветанов, в района на профилакториума в миньорския град. Вече три денонощия се провежда безпрецедентна издирвателна акция, в която участват и хиляди доброволци от Перник, Дупница, София и други градове.

Въпреки усилията им до момента от детето няма следа. То е търсено с термокамери, следови кучета, хеликоптер, а по-рано днес и водолазни екипи претърсиха водоеми в квартал „Калкас“.

Сашко е отглежда само от баща си с помощта на неговите родители, а майка му Радостина от няколко години живее във Великобритания.

От профила на жената в социалните мрежи, който впоследствие бе изтрит, стана ясно, че тя има още един син, който е по-голям от Александър и живее със своя приятел на Острова.

„Тя се обажда от там да пита за детето. Тревожи се. Знае, че е детето е изчезнало“, добави бабата.

По думите ѝ, Радостина не е виждала скоро детето си на живо.

„Поддържа контакт с него по „Вайбър“. За последно на живо го е виждала може би преди една година“, допълни възрастната жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Специалисти посочиха защо може да е избягал Сашко, думите им ще ви шокират
Next: Полицай се застреля в главата. Написал е писмо до жена си

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.