Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е голяма! Трима известни футболисти загинаха с Ягуар до село Руйно
  • Новини

Трагедията е голяма! Трима известни футболисти загинаха с Ягуар до село Руйно

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
qguarasrasrs.jpg

Снимки Пламен Дачев / Фейсбук

Загиналите младежи край село Руйно са били футболисти.

Продължават да се борят за живота на пострадалото в днешната тежка катастрофа 17-годишно момче.

Младежът първо е бил транспортиран до МБАЛ – Силистра, но после с линейка е превозен във Варна, пише dunavmost.com.

Не изпускай тези оферти:

20-годишният пътник, който се е спасил по чудо, е излетял от колата секунди след като тя се е преобърнала. По информация на „Кворум Силистра“ той е успял да се прибере пеша до село Вокил, за да извика помощ. Има информация, че петте момчета, пътували в „Ягуара“ са от споменатото село.

Припомняме, че пътнотранспортното произшествие е станало днес около 05:00 часа в близост до село Руйно. Лек автомобил „Ягуар“, управляван от 39-годишен, на завой е напуснал платното и се е преобърнал в крайпътна нива. Водачът и двама мъже – на 22 години и на 30 години, са загинали на място.

В процес на изясняване са причините за произшествието.

По-късно от медията допълниха, че тримата млади мъже, загинали тази сутрин край Руйно, са били футболисти в Областното футболно първенство.

Двама са били състезатели на ФК „Галактиката“ с. Черник, а едното момче е играло във ФК „Добруджа“ село Искра.

По молба на ръководството на футболния клуб от село Черник утрешния мач в село Чернолик с местния отбор е отложен.

Всички мачове от Областното футболно първенство на 8 и 9 октомври ще започват с минута мълчание в памет на загиналите футболисти.

Областният председател на БФС-Силистра Георги Нарлев изказва своите съболезнования на роднините и близките на починалите футболисти и благодари на треньора на Чернолик Левент Ремзи за проявеното разбиране.

Още криминални новини:

Двама младежи предотвратиха трагедия на втора буна във Варна тази нощ.

Двама младежи са спасили възрастна жена, която се е хвърлила в бурното море от втора буна във Варна. Случаят е станал минути преди полунощ на изминалата нощ, разказа за Moreto.net д-р Искра Величкова от Центъра за спешна медицинска помощ във Варна.

„Не искам да разказвам за нашата работа, искам да разкажа за геройството и адекватната реакция на двете момчета. Момчетата са били на близо и виждат как жена с дрехи скача от буната в морето. В това бурно и студено море, в този мрак, те са влезли в морето, с риск за собствения си живот, за да спасят непозната жена.“, разказа д-р Величкова.

По думите ѝ младежите са действали изключително адекватно и след като са извади жената от морето.

„Когато са я извадили от морето, тя все още е дишала, но дробовете ѝ са били пълни с вода. Те са я обърнали съвсем правилно настрани, за да изтече водата. Когато нашият екип дойде (бел. ред. Спешна помощ), жената вече бе в кома. Може би сме били на място буквално в последната ѝ една минутка живот. Успяхме да извадим жената от терминално състояние и я закарахме в болницата интубирана, жива. Нашата работа е ясна, но голямата заслуга и геройство е на двете момчета. Жената дължи живота си на тях.“, сподели д-р Величкова.

Двамата 19-годишни младежи, Димитър Кандилов и Станислав Иванов, родом от Бургас и Поморие са студенти в Икономически университет Варна и Военноморско училище, научи Moreto.net.

Д-р Величкова сподели, че съдействие са оказали екипи на полицията, както и други, намиращи се наблизо младежи.

„Виждала съм какво ли не. Основното, което ме потресе и съм безкрайно възхитена е геройството на тези момчетата. Аз като се замисля в това море не знам дали бих скочила. Много беше страшно. Но, има и такива младежи – младежи за пример.“, сподели още д-р Величкова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Монтажник на дограма каза как да превключите прозорците на зимен режим
Next: Вижте последното интервю на Трифон Иванов, с което разтрепери България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.