Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турция загуби любими актьори
  • Новини

Турция загуби любими актьори

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
turarkasroasgkasdoasl.jpg

След двете силни земетресения в Кахраманмараш стана известно, че Емел Атиджи, която играе в сериала „Имало едно време в Чукурова“, и дъщеря й Пурян Атиджи са загубили живота си под развалините.

Освен тях, в разрушителното бедствие е загинал и актьорът от сериала „Осман Основателят“ – Чагдаш Чанкай. Той беше няколко дни със съпругата си Зилан Тигрис под руините!

 

Двойката загина в резултат на срутването на 9-етажна жилищна сграда в Диарбекир. Надеждите не пресъхнаха до последния момент, тъй като от апартамента, където бяха Чагдаш и Зилан, се чуваха звуци.

Преди дни обаче дойде тъжната новина. Бяха открити безжизнените тела на двамата, които не успяха да оцелеят поради студеното време.

Тази тъжна новина сподели Мехмет Боздаг, продуцентът на историческия проект „Осман Основателят“ с участието на Бурак Йозчивит, който се излъчва по ATV. Мехмет Боздаг каза следните думи:

„Ние сме дълбоко натъжени от загубата на ценен актьор в нашия сериал „Осман Основателят“ – Чагдаш Чанкай и съпругата му, музикантката Зилан Тигрис, в резултат на земетресението, което дълбоко нарани всички ни.

Пожелаваме Божията милост на нашия уважаван актьор Чагдаш Чанкай, неговата съпруга и всички наши граждани, загинали в резултат на земетресението, и изказваме съболезнования на техните семейства. Нека тяхното място е в рая.”

Актрисата Емел Атичи учи в Театралния факултет на университета Чукурова в град Адана. Освен любовта си към романите, актрисата се представя много добре и на сцената. След като се установява в града, в който живее, започва работа в Държавния театър на Адана, така че има възможността да събере публика и далеч от екраните.

Въздействието на нейната смърт беше толкова голямо, че артистите от сериала „Имало едно време в Чукурова“ също написаха кратко изявление в чест на любимата си колежка: „Скъпа наша приятелко Емел, нека Бог се смили над теб.”

“Животът е толкова непредсказуем, че никога не знаеш какво може да се окаже следващото, което ще ти поднесе.“ Това е основното послание на сериала „Имало едно време в Чукурова“. Сериалът е римейк на американския филм „Райски дни“ от 1978. Действието се развива от 70-те години на миналия век до наши дни.

Материалът Турция загуби любими актьори е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се бе случвало в Стани богат, Билалов остана без думи
Next: 23 г. се омъжи за 68 г. си приятел напук на всички: Ето как щастливо си живеят сега

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.