Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София
  • Новини

Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
hgfhqwasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След тежко боледуване на 14 август си отиде д-р Емилия Митрофанова Ценова, член на научната група на Националния исторически музей в София. Това съобщават от НИМ.

„Емилия бе човек с разностранни интереси – тя се интересуваше от култура, гореше в политиката, любопитството й в областта на историята бе безгранично. Диапазонът на нейните научни търсения се простираше от древността до ХХ век“, казват колегите ѝ от музея.

Емилия Ценова е родена на 13.09.1961 г. в Ботевград. Завършва „История и археология“ във ВТУ и магистратура „Археология“ в НБУ.

През 2014 г. защитава докторска степен на тема: „Пространство и функционални аспекти на централния градски площад в Долна Мизия и Тракия в границите на съвременна България (I – III ВЕК)” в НБУ.

Била е директор на Историческия музей – Ботевград, участва в редица археологически разкопки и експедиции. От 2016 г. е част от екипа на Националния исторически музей в София, член на неговата научна група.

Д-р Емилия Ценова е автор, съставител, редактор и издател на повече от 45 книги от различни жанрове и над 90 статии и научни публикации. Сценарист е на няколко документални филма, сред които „Червено море, свещените води на избраните”,

„Евксиноград, приказният морски замък”, „Резиденция Бояна, завръщане от миналото”, „Музеите на Варна” и др. Носител е на редица международни и национални награди.

Поклонението ще се извърши в Ботевград, в сряда, в църквата на ул. „Сан Стефано” 1.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бутафорно асфалтиране на улица в столичен квартал
Next: Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.