Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убиха лидер на сръбска наркобанда пред детето и съпругата му
  • Новини

Убиха лидер на сръбска наркобанда пред детето и съпругата му

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
bausbiasbisa.png

Йован Вукотич, шефът на наркобандата Скаляри, една от най-известните в Сърбия, беше убит при въоръжено нападение в Истанбул.

Той беше застрелян от убиец на мотоциклет, докато седеше в кола със съпругата и дъщеря си.

Той беше арестуван в Турция през 2018 г. и екстрадиран в Сърбия, където съдът го осъди на 15 месеца затвор за използване на фалшив македонски паспорт.

През февруари 2020 г. той беше екстрадиран в Черна гора, където беше обвинен в опит за убийство на членове на друга банда. През юли обаче висшият съд в Подгорица свали обвиненията и той беше освободен.

Не изпускай тези оферти:

Местните медии твърдят, че Вукотич, който беше издирван от Интерпол с червена бюлетина за разпространение на наркотици, влязъл в Турция с фалшива самоличност и бил убит от двама стрелци по нареждане на тази банда.

Вукотич, който беше улучен от четири куршума в тялото си, почина на място, докато управляваното от него превозно средство се блъсна в тротоара. Съпругата и децата му се отървали невредими от атаката.

Още криминални новини:

Георги Семерджиев – мъжът, който преди месеци уби две жени на тротоар в столицата, е бил пазен от десетки полицаи. Това установи проверка на МВР, чиито резултати бяха оповестени в понеделник от ресорния министър Иван Демерджиев. По случая ще има и дисциплинарни уволнения на служители от системата.

Криминалистът Иван Савов коментира, че протекциите над Семерджиев са били на по-високо ниво в йерархията на МВР.

„Това е много голямо петно върху системата на МВР и върху полицията в частност”, смята експертът в сферата на сигурността. По думите му обаче това е само върхът на айсберга и най-лесното, което е можело да се констатира.

„Да кажем, че полицаите са виновни. Не ги оправдавам в никакъв случай, но според мен наистина тук е имало протекции от по-високо”, твърди Савов.

„Това, което се знае в средите в София за този човек е, че той дълго време е пласирал наркотици и то не на дребно, а на едро за Таки.

По тази линия най-вероятно е разработван и е давал информация на службите. Много е вероятно точно по тази линия да му е правена и тази пелена върху него, за да може да си позволява тези своеволия. Малко е лицемерно да оберат пешкира хората, които са били на най-ниско ниво”, каза още криминалистът. Той беше категоричен, че няма как да бъде пуснат нарушител само с административно наказание, без ръководен служител да го разреши.

Иван Савов каза още, че военният прокурор, за който стана ясно, че веднага след злополучната катастрофа на бул. „Черни връх” е бил на мястото на инцидента, се е опитал да укрие нещо. По думите му вероятно става въпрос за мобилен телефон или друга улика, която би могла да свърже Георги Семерджиев с определени лица.

Той е категоричен, че по време на огледа на местопроизшествието е нарушен процесуалният ред. Преди криминалистите там са били въпросният военен прокурор, а по-късно и Симона Радева.

Според криминалиста от 20 години насам в МВР тече отрицател н подбор на кадрите. „Това означава, че се назначават на хора, които отговарят на долната граница на критериите”, обясни Савов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какъв е хонорарът на Стоичков за Фермата
Next: Новина от Европарламента вбеси Кирил Петков, заканва се да види сметката на Борисов

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.