Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какъв е хонорарът на Стоичков за Фермата
  • Новини

Ето какъв е хонорарът на Стоичков за Фермата

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
stoicckakacaos.jpg

снимка Булфото

След като звездата на Христо Стоичков изгря и в реалити предаването „Фермата“, всички започнаха да се чудят какъв ли е хонорара му за това.

Публична тайна е, че родните звезди искат колосални суми, за да участват в риалити формати на националните телевизии.

През годините в медийното пространство са цитирани суми от 50 000 до 300 000 лева, които са получавани от популярни личности за тяхното гостуване в различни програми, пише HotArena.

Не изпускай тези оферти:

Случаят с Христо Стоичков обаче ще се окаже прецедент. Освен, че никога международна звезда от неговата величина не е участвала в родно риалити, оказва се и че той не е получил никакъв хонорар за гостуването си във „Фермата“.

Според източници от продукцията, Камата влиза във „Фермата“ без никакви предварително поставени условия, както и без претенции за финансова компенсация.

Неговите мотиви били, че това е шоу, което популяризира изконните български добродетели и вдъхва доза патриотизъм на всички сънародници по света.

Самият той не е пропускал епизод от всички осем сезона на предаването. „Аз съм един от вас. Дайте ми един комат хляб, малко сланинка и лучец, това е най-хубавото“, бяха първите думи на Стоичков при влизането му в риалитито.

Михаела Стоичкова – голямата дъщеря на Христо Стоичков, получи мениджърска позиция в Професионалната футболна лига, съобщи организацията със съобщение до медиите.

От понеделник тя ще е директор по комуникациите и стратегическите международни взаимоотношения в ПФЛ. Поканата е отправена от президента на Лигата Атанас Караиванов.

„Моята мисия е да върнем възприятията върху българския футбол като ценност, а не като цена. Израснала и възпитана съм с визия, която искам отново да бъде важна за българските играчи, отбори и фенове, казва Стоичкова. – Избрах да поема тази нова роля след дълъг размисъл, но не за да гледам в миналото, а за да стимулираме заедно с екипа ми това, което цяла България копнее да види в бъдещето. Зарядът е огромен, мотивирани сме да осъществим реална промяна и развитие на облика на българския футбол. Еволюцията на спорта започва първо от нас самите – нашето поведение и примера, който даваме и налагаме като стандарти.“

Тя добавя, че наблюдава много футболни организации. Ще използва международните контакти, които има. Ангажира се с организирането на повече събития и социални дейности.

„Ще работим и за подсигуряването на допълнително финансиране, отредено само за развитието на млади таланти, за да сме сигурни, че децата с хъс и способности няма да загубят мотивация заради недостиг на ресурси и качествена среда. Любовта и еуфорията по футбола не са изгубени – те ще бъдат събудени и изпратени на тренировки на терен. Много тренировки. Заставам зад тази заявка с името си“, завършва Стоичкова.

От ръководството на ПФЛ допълват, че екипът на Михаела Стоичкова работи по създаването на дългосрочен план за развитие, който ще бъде представен подробно в рамките на следващия месец.

Започната е работа по създаването на изцяло нова визия на Лигата, привличането на първата вълна от международни партньори и широкообхватна маркетинг стратегия, завършва съобщението.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема: Намериха мъртъв 18-годишния Кристиан Маринов
Next: Убиха лидер на сръбска наркобанда пред детето и съпругата му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.