Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е неописуема: Намериха мъртъв 18-годишния Кристиан Маринов
  • Новини

Трагедията е неописуема: Намериха мъртъв 18-годишния Кристиан Маринов

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
krismsnaioasnasv.jpg

Кадър ФБ

Трагична развръзка с изчезналия преди дни Кристиан Маринов.

Тялото на младежа е открито край третокласен път

18-годишният Кристиан Маринов, който беше обявен за издирване, е намерен мъртъв, съобщиха от ОДМВР – Ловеч, предаде Искра.бг.

Не изпускай тези оферти:

Тялото на младежа е установено около 15:30 часа вчера от полицейски служители след проведени оперативно-издирвателни мероприятия.

Трупът е открит край третокласен път 401 в землището на Ловеч, като при първоначалния оглед не са открити следи от насилие.

Сигнал за изчезналия младеж е получен в районното управление в събота вечерта, като в започналите издирвателни мероприятия освен полицейски служители са се включили и граждани.

По случая в РУ – Ловеч е образувано досъдебно производство.

Още криминални новини:

16-годишна е заловена да управлява лек автомобил под въздействие на наркотични вещества тази сутрин в Пловдив, съобщи полицията.

Неправоспособната тийнейджърка е засечена зад волана на „Мерцедес“ в ранните часове на днешния ден при рутинна проверка в пловдивския квартал „Христо Ботев“, а тестът й с драг чек реагирал положително.

Отказала е да даде кръвна проба за химически анализ. Отведена е за едно денонощие в Първо РУ и по случая се води бързо производство.

Още крими:

От партията на Костадин Костадинов разпространиха официална позиция по случая с техния кандидат за депутат Чавдар Бахчевански, за който се разбра, че е бил хванат в Пловдив да шофира под въздействието на наркотични вещества.

Ето официалната позиция на „Възраждане“:

Поредната клеветническа кампания срещу „Възраждане“ е в ход в разгара на предизборната кампания. Днес масовите медии разпространиха информация, че кандидат за народен представител на „Възраждане“, на 20 място в листата в 16 Пловдивски МИР, е шофирал след употреба на наркотици.

По повод на разпространената фалшива новина, Чавдар Бахчевански посети медицинска лаборатория, за да му бъде направен кръвен тест за наркотици. Резултатът разбира се е отрицателен и го публикуваме тук.

За пореден път се прави опит името на „Възраждане“ да бъде опетнено с неверни твърдения.

Припомняме, че само преди няколко месеца по същия начин беше направен опит да бъдат спрени самоорганизирали се протестиращи, които искаха да посетят протест на „Възраждане“. Бяха спрени за полицейска проверка и бяха тествани. Първоначално тестовете уж бяха положителни. Протестиращите тогава обградиха полицейската кола и поискаха повторно тестване. След повторно тестване се оказа, че пробата е отрицателна и протестиращите бяха освободени от полицията.

Още утре „Възраждане“ ще изпрати писмо до Минитерството на вътрешните работи, с което ще поиска тестовете, които ползва полицията, да бъдат проверени за достоверност. Ние спазваме закона и никой не е над него.

„Възраждане“ категорично се противопоставя на използването на държавни институции като репресивна бухалка срещу граждани, бизнес и опозиционни политически партии.

Прилагаме кръвния тест на кандидата, който показва липсата на каквито и да е наркотични вещества в кръвта му.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща уби от бой едномесечното си бебе в Стара Загора
Next: Ето какъв е хонорарът на Стоичков за Фермата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.