Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?
  • Новини

Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvfdsbgfhdgffjgjhgj.png

Ако някога сте посещавали приятел в дома му, може би сте се сблъсквали с дилемата дали да останете с обувките си или да предложите да ги събуете на входа. Това е неудобна социална церемония, потопена в културни традиции и лични предпочитания, да не говорим за опасенията относно външния вид или миризмата на откритите крака, пише Труд бг.

Но като събуете обувките си, може да направите услуга на здравето на вашия домакин. Ето защо учените все по-често препоръчват да оставяте обувките си пред вратата.

 

Събуването на обувките преди влизане в дома е „символичен акт на преминаване на границата между публичното и личното“, пише Луцина Александрович-Пендич, специалист по междукултурни комуникации.

В някои пространства, като джамиите, тази граница разделя свещеното и светското. Но практиката на събуване е широко разпространена в целия свят, включвайки различни елементи и обосновки.

В Югоизточна Азия, например, отоплителните системи, мебелите и дори архитектурата насърчават една култура без обувки. В Нова Зеландия ходенето бос е обичайно както на закрито, така и на открито, докато повечето германци носят специални „домашни обувки“ в дома си вместо тези, които носят навън.

В САЩ събуването на обувки е малко по-спорно. Проучване на CBS/YouGov, проведено през 2022 г., установява, че 63% от американците казват, че събуват обувките си у дома, но само 24% молят гостите си да последват примера им.

„Да помолите гостите да си събуят обувките си е равносилно на това да кажете, че цените подовата си настилка повече от техния комфорт“, пише екипът зад Miss Manners, докато специалистката по етикета Пеги Поуст вярва, че „една домакиня има право да поиска от гостите си да се събуят.“

Въпреки че експертите по етикет не са единодушни, учените разполагат с много доказателства в подкрепа на идеята, че обувките внасят нежелана мръсотия, въпреки че непосредствените опасности от тази мръсотия за човешкото здраве остават неясни.

Анализ от 2023 г. установява, че повече от половината от всички прахови частици в затворените помещения идват отвън. Изследователите предупреждават, че всичко – от олово до фекална материя, може да полепне по обувките ви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов каза кой е реалният премиер. Поиска оставка на Тагарев
Next: Знаете ли кой е най-големият български град с буквата А

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.