Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов каза кой е реалният премиер. Поиска оставка на Тагарев
  • Новини

Борисов каза кой е реалният премиер. Поиска оставка на Тагарев

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvsdfbfdsgbfdhdfghghh.png

Бойко Борисов поиска оставката на министъра на отбраната Тодор Тагарев.

Това се случва, след като Тагарев даде интервю за бТВ тази сутрин, в което коментира критиката на лидера на ГЕРБ, че кабинетът не е дал и болт на Украйна.

Министърът съобщи, че нова помощ за Украйна ще има и обяви, че финансовото й измерение ще е в пъти по-голямо от това на предоставената досега.

„Постоянните критики и атаки срещу мен пречат да изпълним тази своя политика“, оплака се Тагарев.

Борисов, както стана ясно от негово изявление пред медиите преди малко, иска смяната,  тъй като го определя като неработещ – най-вече заради факта, че обещаните на Украйна БТР-и още са в София.

„Работата на министър Тагарев за мен се изчерпа – каквото и да напишат в този отчет, той работата не я е свършил. Това е неработещ министър, сега са му виновни зам.-министрите, МВР и всички останали, само той е на високи обороти. Толкова високи, че в секретно деловодство има доклад какво е свършил. Аз на негово място не бих отишъл в Киев при Зеленски, преди да съм изпълнил решенията на парламента“, посочи Борисов.

Две седмици ги чаках да се напътуват. През уикенда имам мероприятие, а е и 3 март. Това не е документ, който да се пише на коляно на поляната, каза още Борисов по повод ротацията и споразумението, което ГЕРБ предложи на ПП-ДБ.

„Могат да си подават оставки, колкото искат. Това не е нещо различно от това, което сме приели. Когато говорим за независими регулатори, служби, съдебна система, може да звучи като делкане. Когато говорим за парламентарна държава, първото, което се гласува са премиер и министри“, обясни лидерът на ГЕРБ.

„Правим коалиционно споразумение, каквото се прави в целия Европейски съюз (ЕС)“, добави той и уточни: „Меморандум малко като „Джемкорп“ ми звучи, а споразумение. Не сме получили оценката на министрите. Аз не съм нито Габриел, нито Денков, и аз чакам. В коалиционното споразумение ще представим равнопоставеност в управлението на държавата. Да се носи отговорност“, каза още той.

„Петков и Денков всеки ден имат медийни изяви и казват „Борисов да не се изявява“. Изявяват се от сутрин до вечер. И когато се осмелим да кажем нещо, те ни забраняват медийните изяви“, добави Борисов.

„По този начин не се работи – в 9 часа са 20 човека в пленарна зала“, уточни той.

„Г-н Петков, който има огромен талант да води преговори и затова непрекъснато пресира с тях, аз ще предложа преговорен екип по коалиционното споразумение“, каза Борисов и уточни, че в преговорния екип за ротацията ще са Теменужка Петкова, Рая Назарян, Деница Сачева.

„Г-н Петков каза, че имам 2000 назначения в ДАНС. За мен е учудващо, че един премиер, защото Кирил Петков за мен е истинският премиер в държавата, може да каже такова нещо“, изтъкна Борисов.

„Крайната дума има Кирил Петков, а не Денков. Денков и Габриел бяха компромис, за да може да работи това правителство.

Имам безгранично доверие в знанията, опита и уменията на Мария Габриел. ГЕРБ е партията, която носи отговорността. Ако тя е добър премиер, с добри министри, това е плюс за ГЕРБ. Ако се провалят – това ще е минус за нас“, обясни Борисов.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва първият частен влак у нас! Обещават чудеса
Next: Урок по етикет: Трябва ли да си събуете обувките, ако сте гост?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.