Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо
  • Новини

Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfvdsfvddhfhgjgh.png

Синият е един от най-разпознаваемите цветове, тъй като го свързваме с цвета на небето и морето, които присъстват навсякъде около нас. То е основен цвят от спектъра на бялата светлина и един от трите основни цвята, от смесването на които се получават всички останали цветове, пише Actualno.com.

История на синия цвят

Интересна е историята на синия цвят, който в древността е считан за магически, притежаващ мистични сили, по-късно се възприема като цвета на кралските особи, а след това синьото багрило се използва за униформите във флота, болниците и за работниците в промишлеността.

От кралете до фабриките – странен път извървява този цвят, свързван и асоцииран със спокойствието, считан, че повишава производителността, че продава и убеждава успешно.

Мистичността на цвета е породена от редкостта му и от трудния достъп до този цвят, за който химикът Хайнц Берке отбелязва, че онова, което го прави толкова рядък цвят е фактът, че не е земен цвят… „не го намираме в почвата“.

Най-ранните форми на син пигмент са били извлечени от полускъпоценни варовикови скали „лапис лазули“, откъдето идва и името на цвета – латинската дума „lapis“ се превежда като „камък“, а „lazuli“ означава „синьо“. Лапис лазули е бил особено популярен в древен Шумер и Египет, където камъкът е използван за направа на бижута и дори за гробницата на фараона Тутанкамон.

Нюанси на синия цвят

Отличават се многобройни нюанси и оттенъци на синия цвят, сред които: ултрамарин, особено популярен по време на италианския Ренесанс и един от най-разпространените цветове в историята на западното изкуство, египетско синьо – цвят, създаден преди около 4500 години за задоволяване на нуждите на Египет, откъдето носи и името си, синтетичен пигмент, индиго, цветът, кръстен на растението, от което се добива, подхранил търговията с африкански роби и станал част от „цветния спектър“ на Исак Нютон, пруското синьо, синтетичен цвят, чиято родина през 18 век е Германия, азурит, кобалтово синьо, циан – синьо-зелен цвят, турско синьо, чиято история е интересна, а името му не е случайно и е свързано със страната, от която произхожда – Турция.

Със сигурност знаете как изглежда този цвят и вероятно дори имате дрехи и аксесоари в гардероба си, решени в него, но е твърде вероятно да не подозирате каква е историята на любимото ви турско синьо, намиращо приложение както в интериора, така и в модата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След раздялата: Венелин Петков изненада с това, което направи
Next: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.