Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо
  • Новини

Урок по история: Откъде идва името на цвета турско синьо

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfvdsfvddhfhgjgh.png

Синият е един от най-разпознаваемите цветове, тъй като го свързваме с цвета на небето и морето, които присъстват навсякъде около нас. То е основен цвят от спектъра на бялата светлина и един от трите основни цвята, от смесването на които се получават всички останали цветове, пише Actualno.com.

История на синия цвят

Интересна е историята на синия цвят, който в древността е считан за магически, притежаващ мистични сили, по-късно се възприема като цвета на кралските особи, а след това синьото багрило се използва за униформите във флота, болниците и за работниците в промишлеността.

От кралете до фабриките – странен път извървява този цвят, свързван и асоцииран със спокойствието, считан, че повишава производителността, че продава и убеждава успешно.

Мистичността на цвета е породена от редкостта му и от трудния достъп до този цвят, за който химикът Хайнц Берке отбелязва, че онова, което го прави толкова рядък цвят е фактът, че не е земен цвят… „не го намираме в почвата“.

Най-ранните форми на син пигмент са били извлечени от полускъпоценни варовикови скали „лапис лазули“, откъдето идва и името на цвета – латинската дума „lapis“ се превежда като „камък“, а „lazuli“ означава „синьо“. Лапис лазули е бил особено популярен в древен Шумер и Египет, където камъкът е използван за направа на бижута и дори за гробницата на фараона Тутанкамон.

Нюанси на синия цвят

Отличават се многобройни нюанси и оттенъци на синия цвят, сред които: ултрамарин, особено популярен по време на италианския Ренесанс и един от най-разпространените цветове в историята на западното изкуство, египетско синьо – цвят, създаден преди около 4500 години за задоволяване на нуждите на Египет, откъдето носи и името си, синтетичен пигмент, индиго, цветът, кръстен на растението, от което се добива, подхранил търговията с африкански роби и станал част от „цветния спектър“ на Исак Нютон, пруското синьо, синтетичен цвят, чиято родина през 18 век е Германия, азурит, кобалтово синьо, циан – синьо-зелен цвят, турско синьо, чиято история е интересна, а името му не е случайно и е свързано със страната, от която произхожда – Турция.

Със сигурност знаете как изглежда този цвят и вероятно дори имате дрехи и аксесоари в гардероба си, решени в него, но е твърде вероятно да не подозирате каква е историята на любимото ви турско синьо, намиращо приложение както в интериора, така и в модата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След раздялата: Венелин Петков изненада с това, което направи
Next: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.