Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре ще сте вие, на паркинга на Кауфланд животът ми се обърна, разказа жена
  • Новини

Утре ще сте вие, на паркинга на Кауфланд животът ми се обърна, разказа жена

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
ghdgfhyteeree.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно паркиране на паркинг на „Кауфланд“ може да вгорчи живота ви.

За случая тя разказва във фейсбук страницата „Забелязано във Видин“.

Виктория Караджова и нейна приятелка са били с автомобила си там, като са станали жертва на грабеж посред бял ден – в 13 ч.

„След като колата е била заключена, въпросните извършители са толкова добре обиграни да вземат каквото им трябва и да оставят всичко непокътнато.

Та дори и колата бе заключена, когато се върнахме от покупките“, споделя тя.

 

Жената отправя съвет към последователите в групата са не оставят ценни предмети и вещи, както и чанти в колите си.

Това важи особено ако им се наложи да посетят подобен паркинг, който е пред голям магазин.

„Даже и слушалките ми и парфюма са взели“, добавя дамата.

„Предполагам се досещате за схемата и проблема е, че имат и доста напреднала техника за този вид “работа”.

Схемата се прави от няколко човека, които следят колите, които спират, комуникират помежду си.

Като има и човек, който незабелязано ви съпътства през цялото време, в което вие пазарувате, докато хората навън си вършат необезпокоявани „работата“, уточнява Караджова.

Тя пита също и дали охраната на подобен тип магазини не трябва да се разхожда, да обикаля и да наглежда какво се случва в района на търговския обект.

„Защото камери се оказа, че НЯМА или по-скоро има една, която им гледа само количките, друга нямало“, добавя ограбената жена и призовава хората да се пазят.

БТВ и Нова рядко правят репортажи за такива градски проблеми в по-малките населени места и обществото не обръща внимание.

Постът на Караджова във фейсбук групата е многократно споделен от други потребители, като има и няколко коментари.

В един от тях и друга жена потвърждава, че се е усъмнявала в подобна схема, но се е разминала с грабеж:

„Тези „хора“ разговаряха ли с вас?

Преди 3 дни около 18 ч. докато свалях детето от колата и му оправях количката мина един мъж огледа колата и ме подмина.

След около 5 сек. се върна назад и ме заговори. Попита ме дали имам 3-4 лв.за бензин, защото е закъсал зад Биомед.

Нормално е сама жена с бебе уплаших се и му дадох!

Междувременно, мина скъпа синя кола, не видях марката, и мъжът ми каза: „Виж какви коли карат хората, а аз с моята за 600 лв.“.

В същия момент три коли преди мен спря сив Opel и наблюдаваше нещата.

След това ме разпита за колата, с каква навигация е и компютър. След това той тръгна, но доста „ведро“, оглеждайки се. Влязох да напазарувам и на излизане сивият Opel все още беше там, оглеждайки всяко мое движение. Малко по малко започнах да се страхувам за себе си и колата и реших да я преместя на по-оживено място. Но сега разбирам, че и това не е гаранция!“

Друг потребител пък пише, че малкото камери и недоброто охраняване са само в този обект, а в останалите магазини на веригата обикновено има по-сериозно видеонаблюдение:

„Това е само тук. Кауфланд обикновено обезопасяват паркингите. Жалко!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не пренебрегвайте ТАЗИ част от копривата: расте в момента и е по-силна от младите листа
Next: Сега е мой ред да говоря за Алексей Петров: Ето какво поиска от мен, заяви Гешев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.