Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителка показа бележника си от 7 клас с двойки и заяви: За мен е повод за гордост
  • Новини

Учителка показа бележника си от 7 клас с двойки и заяви: За мен е повод за гордост

Иван Димитров Пешев април 22, 2023
sdasdasdasltalsyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мениджър в един от най-големите портали за строителство на Балканите – Велислава Романова е пример затова как човек не трябва да се предава и един лош период не може да определя целия му живот.

Романова, чиято предишна работа е учител, публикува снимка на своя бележник от 7 клас и оценките са повече от ниски. Сега, години по-късно, тя разказва колко тежко ѝ е било тогава. Но само за да покаже, че с воля и труд може да се постигне много.

“Това е бележникът ми от първия срок на 7-ми клас. Повечето хора биха се срамували от тази снимка, но за мен е повод за гордост.

 

Сещам се често за този епизод от живота си-изключена от училище, с 5 двойки за срока.

 

За мен тогавашната ми класна, “велик педагог и човек”, казваше на родителите на децата от класа, че нищо от мен няма да стане и ако е възможно да се уверят,че децата им не си общуват с мен, за да не ги разваля.

Помня чувството на безпомощност, неразбиране, безпътица. Когато всяка крачка и решение са грешни.

 

Помня как на 13 години си мислих, че няма смисъл дори да живея. Хубаво е да си спомняме за най-тъмните периоди от живота си, да не се срамуваме от тях, а да се гордеем от пътя, който сме извървели.”, пише шуменката, която живее в Сърбия.

Нейни познати и потребители в мрежата я поздравиха за поста.

“Малката ми племенница е в такъв период. Имам и ученици в такова състояние. Но ти отново ме насърчаш, че има надежда. Бъди благослонен с прекрасното си семейство!”, пише Сю Ф.

“Този тип споделяния е добре да се включат в темите за обучения на учители”, посочва пък Гергана А.

“Цялата тази система на оценяване и зубрене е тотално сбъркана. Помня, че ми писаха тройка по математика в трети клас!

 

Беше супер скандално, ти си малко дете, което вместо да бъде стимулирано да се развива, бива “оценявано” за неуспехите си по унизителен начин (съответно сочено с пръст от съучениците си и родителите им). Направо получих травма и изгубих всякакво желание да разбера и харесам математиката до края на живота си.

Друг свързан въпрос е, че родителите много подценяваха тогава потенциала на децата си в области, различни от предметите, които беше прието да са престижни и смятаха, че оценките са абсолютното отражение на уменията и успеха ти…”, анализира Ния Любомирова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист засне хранителен магазин в Куба, всички са изумени
Next: Бяха женени 79 години и починаха с няколко часа разлика: Деляха и една болнична стая, а после си тръгнаха заедно

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.