Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителка показа бележника си от 7 клас с двойки и заяви: За мен е повод за гордост
  • Новини

Учителка показа бележника си от 7 клас с двойки и заяви: За мен е повод за гордост

Иван Димитров Пешев април 22, 2023
sdasdasdasltalsyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мениджър в един от най-големите портали за строителство на Балканите – Велислава Романова е пример затова как човек не трябва да се предава и един лош период не може да определя целия му живот.

Романова, чиято предишна работа е учител, публикува снимка на своя бележник от 7 клас и оценките са повече от ниски. Сега, години по-късно, тя разказва колко тежко ѝ е било тогава. Но само за да покаже, че с воля и труд може да се постигне много.

“Това е бележникът ми от първия срок на 7-ми клас. Повечето хора биха се срамували от тази снимка, но за мен е повод за гордост.

 

Сещам се често за този епизод от живота си-изключена от училище, с 5 двойки за срока.

 

За мен тогавашната ми класна, “велик педагог и човек”, казваше на родителите на децата от класа, че нищо от мен няма да стане и ако е възможно да се уверят,че децата им не си общуват с мен, за да не ги разваля.

Помня чувството на безпомощност, неразбиране, безпътица. Когато всяка крачка и решение са грешни.

 

Помня как на 13 години си мислих, че няма смисъл дори да живея. Хубаво е да си спомняме за най-тъмните периоди от живота си, да не се срамуваме от тях, а да се гордеем от пътя, който сме извървели.”, пише шуменката, която живее в Сърбия.

Нейни познати и потребители в мрежата я поздравиха за поста.

“Малката ми племенница е в такъв период. Имам и ученици в такова състояние. Но ти отново ме насърчаш, че има надежда. Бъди благослонен с прекрасното си семейство!”, пише Сю Ф.

“Този тип споделяния е добре да се включат в темите за обучения на учители”, посочва пък Гергана А.

“Цялата тази система на оценяване и зубрене е тотално сбъркана. Помня, че ми писаха тройка по математика в трети клас!

 

Беше супер скандално, ти си малко дете, което вместо да бъде стимулирано да се развива, бива “оценявано” за неуспехите си по унизителен начин (съответно сочено с пръст от съучениците си и родителите им). Направо получих травма и изгубих всякакво желание да разбера и харесам математиката до края на живота си.

Друг свързан въпрос е, че родителите много подценяваха тогава потенциала на децата си в области, различни от предметите, които беше прието да са престижни и смятаха, че оценките са абсолютното отражение на уменията и успеха ти…”, анализира Ния Любомирова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист засне хранителен магазин в Куба, всички са изумени
Next: Бяха женени 79 години и починаха с няколко часа разлика: Деляха и една болнична стая, а после си тръгнаха заедно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.