Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Футболна България скърби за Ферарио Спасов
  • Новини

Футболна България скърби за Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2023
ferrarrirsorkasrkas.png

Смъртта на треньора Ферарио Спасов покруси футболната общественост. Всички водещи клубове изказаха съболезнования към семейството и близките на покойния специалист, който намери смъртта си в катастрофа, след като автомобилът му беше блъснат с висока скорост отзад край Велико Търново.

“Войната по пътищата ни отне една от най-големите легенди на ловешкия футбол. Ферарио Спасов загина при автомобилна катастрофа край Велико Търново.

Спортен автомобил блъска с висока скорост отзад колата, управлявана от Ферарио Спасов, и той е починал на място.
Ферарио Спасов е бил шампион на България с отбора на Литекс през сезоните 97/98 и 98/99, а през сезон 00/01 печели и Купата на България!

Светъл път, винаги ще бъдеш в сърцата на хората от Ловеч, Феро!“, написаха от Литекс, където Спасов остави сериозна диря.

“С огромна болка и прискърбие ви съобщаваме, че вчера бившият треньор на ЦСКА Ферарио Спасов е загинал в автомобилна катастрофа край Велико Търново. Инцидентът е станал около 17:00 часа на пътя между София и Варна, където са се сблъскали два автомобила и той е починал на място.

В треньорската си кариера, освен ЦСКА Спасов е водил Олимпик Галата, Литекс Спартак Варна, Дунав Русе, Ботев Пловдив, Монтана, Етър, Спартак Плевен, Берое, Левски Лом и Севлиево. Бил е начело и на юношеския национален отбор до 17 години.

Ръководството, футболистите, треньорският щаб и всички служители на ЦСКА изразяват своите искрени съболезнования към семейството, близките и роднините на Ферарио Спасов!
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!“, гласи съобщението от ЦСКА.

“Внезапно загубихме един от успешните треньори в историята на Ботев (Пловдив).
Ферарио Спасов е загинал в пътен инцидент. Той бе два пъти начело на „канарчетата“ (през 2012г. и 2019-2020г.). Феро бе и шеф на детско-юношеската ни школа.

ПФК Ботев изказва искрени съболезнования на семейството и близките на Ферарио Спасов.

Почивай в мир, Феро! Завинаги един от нас!“, са думите от Ботев Пд.

Съболезнования изказаха още редица клубове, сред които Левски, Берое, Лудогорец, Етър, Марица, ЦСКА 1948, Дунав Русе, Бдин Видин, Славия, Ботев Враца и Локомотив Пловдив.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бляскаво око – най-старото име на кой наш град е това
Next: Драма с пенсиите. Данък изяжда увеличението

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.