Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хитът на миналото лято – как се гледат краставички на балкона: лесно, чисто и дава богата реколта
  • Новини

Хитът на миналото лято – как се гледат краставички на балкона: лесно, чисто и дава богата реколта

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
sdasdasrasrrrr.png

Всички обичаме пресните зеленчуци през лятото. Но напоследък цените са все високи, а не можем да сме сигурни в качеството на купеното от магазина.

Затова все повече хора започват да отглеждат сами зеленчуците в градината или двора. Не всички, обаче, разполагаме с лукса да имаме собствен двор или градина. Затова пък винаги се намират хора, които подхождат към процеса творчески.

 

Така се появи този нов начин за засаждане на краставици в пластмасови бутилки , който се оказа удобен и ефективен за много зеленчукопроизводители.

Той ви позволява да отглеждате зеленчуци на балкона в апартамента си. Пластмасата е удобен материал, компактен, позволява на слънчевите лъчи да преминават перфектно, растенията се чувстват много удобно в него.

Готовия разсад може да засеете на открито, даже заедно с бутилката. На открит терен, се получава вид мини-оранжерия, която ще стимулира по-бърз растеж на краставиците. Така ще зреят дори и през периода на не твърде дълго лято. Или, в случай на засаждане на ранни сортове, ще си имате хрупкави зеленчуци още през юни.

Пластмасовата бутилка ще помогне:

  • да защитите растението от мравки и други вредители;
  • да пестите вода при поливане. В този случай водата тече директно към корените, без да се разпространява по повърхността;
  • да спасите разсада от плевели, те няма да попречат на нормалния растеж на краставиците и на развитието на кореновата им система и няма да „отнемат“ минералите, които са полезни за развитието на зеленчуците.

Приготвяне на основата

Основното при изискванията към почвата е да има порьозност и ронливост, така че въздухът да има добра циркулация. Ако сте начинаещ градинар, можете да използвате готовата почва, която се продава в магазин и е предназначена за отглеждане на разсад или зеленчуци.

Най-често срещаната рецепта за домашна почва има 4 компонента, взети в равни части:

  • обикновена почва, която може да бъде изкопана в градината;
  • гнили листа от всякакво дърво, освен дъб и върба;
  • торф;
  • дренажна смес. За целта можете да приспособите люспи от слънчоглед, черупки от яйца или мъх от сфагнум.

Няма да навреди и пепелт от бреза. Не забравяйте да я поръсите, ако разполагате с нея, това гарантира богата реколта.

Винаги приготвяйте висококачествена почвена смес, а след това отглеждането на краставици в бутилки ще премине без усложнения, разсадът ще се развие здраво, а реколтата ще е богата.

Варианти за употреба на бутилка

Следващата стъпка е подготовката на пластмасови контейнери. За целта са подходящи бутилки с капацитет от 5 или 2 литра. В петлитровите растенията ще се чувстват по-удобно. Можете да засадите няколко семена или разсада в такава бутилка, докато в 2-литрова бутилка се събират не повече от един.

 

Подготовката на бутилките е проста – просто отрежете горната част (1/3). Ще имате пластмасова саксия и капак за нея. На дъното пробийте дупки, за да се гарантира изтичането на излишната влага, ако случайно прекалите с поливането.

Получените контейнери се пълнят с подготвена почва, разклащат се леко. Уверете се, че нивото на почвата е на няколко сантиметра под ръба на контейнера. Сега можете да засадите покълналите семена или предварително приготвения разсад във всяка бутилка. При засаждане в петлитрови контейнери максималният брой растения е 5 броя.

 

Получените саксии с краставици могат да се поставят на балкона на мястото, подготвено за това, или да се транспортират до вилата за заравяне в почвата. Контейнерите се заравят в земята на приблизително 2/3 от височината им, а отгоре се покриват с отрязания капак от бутилката – така се създадат добри условия за растеж и за защита от ниски температури през нощта. Когато краставиците станат достатъчно силни, капакът се отстранява.

При засаждане на открито се препоръчва да се направят повече дупки в бутилката или дори да се премахне дъното, оставяйки само страничния ръб.

Грижа за краставиците

Краставиците са нежни растения, те обичат топлината, но не понасят пряка слънчева светлина, така че ако отглеждате зеленчуцитена балкон, то си струва да им осигурите удобно място, където да растат

Грижа за краставиците, засадени в бутилка, е почти идентична с обичайната.

Поливайте растенията само с вода, загрята до стайна температура. 2 седмици след появата на зелената част, растенията започват да се подхранват със слаб разтвор на тор.

Препоръчително е да се започне с 15 гр. калиева и 5 гр. амониева силитра, 30 гр. суперфосфат, 5 гр. магнезиев сулфат, разредени в кофа с вода. Внимателно поливайте разсада, опитвайки се да не нараните листата. След 10 дни можете да добавите оборски тор, който се разрежда с вода в съотношение 1:20.

Когато са в оранжерия или на балкона, трябва да се погрижите за подрязването. Операцията се извършва, когато се появи реален 3-ти лист. Той внимателно се отрязва, опитвайки се да не повредите стъблото. След 5 дни започват да се развиват странични разклонения. Второто подрязване се прави, щом израстнат 5-ти или 6-ти лист, а третото – след още 2 нови листа.

Навременните действия и грижа за зеленчуците ви гарантират богата реколта.

Continue Reading

Previous: Много българи масово търсят да закупят къщи в селата около този наш град
Next: Шепа дафинов лист и разсадът от домати ще даде богата реколта през лятото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.