Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много българи масово търсят да закупят къщи в селата около този наш град
  • Новини

Много българи масово търсят да закупят къщи в селата около този наш град

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
gsgasrasrasdddsr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Селските къщи поскъпнаха с около 10 хил. евро за година и средната им цена достигна 46 хил. евро, показват данни на компания за недвижими имоти.

В периода преди Covid-19 сделки със селски имоти са се сключвали на цени между 20 хил. и 25 хил. евро, а оттогава насам цените са нараснали почти двойно.

Цените на селските къщи варират в широки граници в зависимост от локацията им – на какво разстояние са от голям град, има ли до тях хубав път, има ли наблизо магазин и аптека, както и какви са необходимите разходи за ремонт.

Къщите в ценовия диапазон до 40 хил. евро се нуждаят от ремонт преди нанасяне, докато преди две години за същата сума можеше да се намери напълно готова къща, казват брокери на имоти. Готовите за обитаване къщи са на цени между 70 хил. и 100 хил. евро в зависимост от района.

Но ако къщата има екстри като например басейн и е ново строителство, цената може да е и значително по-голяма. По-високи са и цените на къщите ново строителство около големите градове като София и Пловдив, пише „Труд“.

Купувачите с по-скромни бюджети се насочват към по-евтини къщи в Югоизточна и Северозападна България около градове като Монтана и Ловеч.

Голямото търсене доведе до това, че нов собственик намират и къщи в ценовия диапазон от 5 хил. до 15 хил. евро, за които доскоро не можеше да бъде намерен купувач. Най-често те се нуждаят от съществен ремонт. Това обаче не е пречка за хора, които не бързат да се нанесат в тях веднага.

Българите са основните купувачи на селски къщи, но не липсват случаи на покупки на такива имоти и от чужденци – поляци, датчани, нидерландци, германци, съсредоточени основно в селата около Стара Загора и Велико Търново. В селата около София и Пловдив купувачите са основно българи.

Интересът към селските къщи нарасна заради пандемията, но тази тенденция продължава и досега. Селските имоти дават възможност на много хора, които работят от разстояние, да живеят по-близо до природата. Други пък искат просто да имат свое място, където да ходят през свободното си врем

е. “Къщи, чиито цени, състояние и местоположение отговарят на очакванията на купувачите, се продават много бързо“, коментират брокери на имоти.

Сред най-популярните райони за покупка на селски имоти са селата около Велико Търново, Габрово, Дряново и Троян. Засилен интерес има и около селата край Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и в районите близо до морето като Варна, Добрич и Балчик.

Купувачите на къщи в села на двайсетина километра от големи градове като София, Пловдив, Стара Загора и Велико Търново използват имота си за постоянно живеене и, ако не работят от разстояние, пътуват всеки ден до работа с кола. Заради големия интерес към села с бърз достъп до София и Пловдив в тези райони е започнало строителството на нови къщи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-накрая отговор на вечния въпрос: Трябва ли да изхвърляме първата вода като приготвяме боб
Next: Хитът на миналото лято – как се гледат краставички на балкона: лесно, чисто и дава богата реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.