Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая отговор на вечния въпрос: Трябва ли да изхвърляме първата вода като приготвяме боб
  • Новини

Най-накрая отговор на вечния въпрос: Трябва ли да изхвърляме първата вода като приготвяме боб

Иван Димитров Пешев май 27, 2023
vapproasrksrksir.png

В своята история  човекът след откриването на огъня, и особено в периода на своята уседналост,  постепенно е разширявал спектъра от използваните за храна растения.  Благодарение на своите умения, той е започнал да употребява и видове, които до преди това, в техния непреработен вид, са били невъжможни  за консумация.

 

Причината е, че много от тези растения изработват отровни вещества, като тяхна естествена защита против  вредители и други потенциални кандидати, готови да си похапнат от тях.

Типичен пример за такива токсични растения са бобовите култури . Всички те, в различен процент съдържат букет от увреждащи здравето ни фитохимикали (червеният боб е сред пъренците в това отношение).

Това са преди всичко фитохемаглутинините (вещества от групата на левкините), трипсин-инхибитори и амилазни инхибитори.

 

Те са причината ние да не можем да консумираме бобовите култури в суров вид. Самият инстинкт, така както е и при животните,  чрез вкуса и аромата ни показва, че в накиснатия, но суров боб, въпреки че той може да бъде сдъвкан, има нещо особено неприятно и отблъскващо. За наше щастие тези субстанции са термолабилни и при термична обработка лесно се инактивират и неутрализират.

На практика – най-добре е предварително да накиснем техните семена за около дванадесет часа във вода – например от предната вечер преди да ги сварим. При този процес семето се „разконсервира“ и активирайки се за развитие, освобождава една известна част от тези нежелани вещества, които са предимно по повърхността, за да отблъскват неприятелите. Същевременно омекналото и набъбнало семе се сварява по-лесно.

Преди употреба е желателно да се изплакнат неколкократно и обилно с вода.  Не се губят полезни вещества, защото белтъчините, мазнините и въглехидратите не се разтварят във водата, а минералите и витамините са затворени здраво и дълбоко в клетките зад плътната целулозна капсула.

 

Термичната обработка на бобовите култури – зрял фасул, нахут, леща, грах, соя, бакла е абсолютно задължителна. Това е сигурният начин за превръщанито им от отровни растения в изключително полезна и питателна храна. Най-добрият вариант е да ги кипнем за 2-3  минути, като изхвърлим след това първата вода, която е най-наситена с нежеланите вещества.

 

Останалата част от варенето на бобовите култури (с изключение на лещата) е препоръчително да продължи в тенджера под налягане, като във водата можете да прибавите подправки по вкус.

Моето лично предложение е една част от водата да замените с пресноизцеден сок от селъри (целина), с прибавени няколко капки лимон – така ще получите един превъзходен вкус.  За сравнително кратката експонация под налягане, ние ще запазим възможно повече полезни хранителни вещества, като се освободим напълно от токсините, които се разграждат окончателно за около 10 минути.

 

Твърдата целулозна капсула на клетките ще се разпука от налягането и по този начин няма да дразни лигавиците на стомашно-чревния ни тракт, а полезната вътрешност на клетките ще стане достъпна и лесно усвоима.

Continue Reading

Previous: Взех няколко топчета черен пипер и ги хвърлих в прането в пералнята, резултатът беше изумителен
Next: Много българи масово търсят да закупят къщи в селата около този наш град

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.