Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората в Родопите онемяха от тази гледка. Тълпи от китайци неспирно прииждат в чудно планинско селце
  • Новини

Хората в Родопите онемяха от тази гледка. Тълпи от китайци неспирно прииждат в чудно планинско селце

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
tulpiikitaiselo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Близко до границата ни с Гърция, сгушено в склоновете на красивата Родопа планина, се намира селцето Момчиловци. Едва ли го знаят много хора от България, да не говорим за Европа.
Но Момчиловци е изключително популярно място не къде да е, а в най-многолюдната държава в света – Китай.
В Небесната империя родопското селце има едва ли не мистериозна и чудотворна репутация.
А причината е следната – китайците вярват, че киселото мляко от Момчиловци носи дълголетие.

Дотук добре – но хората от околните села направо се хванали за главата. В Момчиловци не спирали да пристигат групи от китайски посетители. В самото село домакин обаче били добре подготвени. Навсякъде имало табелки на китайски, които упътвали гостите към кметството.
ВСЪЩНОСТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ КИТАЙЦИ ПРИСТИГАТ В МОМЧИЛОВЦИ ПРЕЗ 2009 ГОДИНА, НО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО НАПЛИВЪТ Е БИЛ ТОЛКОВА ГОЛЯМ
„В селото живеят 1200 души. Годишният туристически поток е от 5-6 хиляди човека за цялата година. Само през тази обаче дойдоха над 1000 китайци“, обяснява кметът на Момчиловци Сийка Суркова.

Без съмнения ползите за селото от този туристически поток са големи. Но лъвският пай от печалбата си остава за Китай. През 2009 година китайската фирма Bright Diary започна да използва бактерията, открита в местното кисело мляко. Решаващото е, че щамът позволи на компанията да създаде за китайските потребители кисело мляко за пиене, напитка подобна на айран. То се пие със сламка и е по-лесно за консумация в сравнение с гъстото кисело мляко, защото не се нуждае от охлаждане.

Фирмата използва също така наименованието „Момчиловци“ за продукта си, чийто етикет включва българска девойка в национална носия. С мотото си „Чудотворната тайна на село Момчиловци, където хората имат дълъг живот“ продажбите достигнаха миналата година 6,0 милиарда юана (765 милиона евро), разкри Пан Цзянцзюн, говорител на Bright Diary.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Акушерка не можа да скрие сълзите си: плаках с глас, когато бездетно семейство осинови близначета
Next: Хората са оставени да умират, защото здравето е търговия

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.