Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:
  • Новини

Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
casdvdsfvfdbdfbfgnhg.png

Преподавател в катедра „Хранителни технологии“, сподели своите прозрения за тълкуването на цвета на жълтъка на яйце, като подчерта значението на нюанса му за оценка на свежестта.

Цветът на жълтъка може да варира от жълт до ярко оранжев, като и двата цвята са нормални. Въпреки това, по-тъмен нюанс сигнализира за разваляне, подчертава експертът.

Такова потъмняване е признак на разлагане, инициирано от бактерии или други микроорганизми.

Обяснява още, че по време на готвене жълтъкът може да посивее поради окисляването на желязото, което е безвредно. Ако обаче едно сурово яйце има този сивкав цвят, това говори за разваляне и трябва веднага да се изхвърли, съветва специалистът.

Цветът на жълтъка е от ключово значение за качеството на яйцето.

Преди около 100 години учените откриват, че той благодарение на него можем да научим какво количество каротиноиди съдържа продуктът. Това са антиоксиданти, които спомагат за формирането на витамин А, който пък от своя страна подобава състоянието на костите ни. Общо взето – колкото по-богат е цветът на жълтъка, толкова повече хранителни вещества съдържа той.

Естествено, всичко зависи от начина, по който е била хранена кокошката. Ако диетата й е била базирана основно на жито, то жълтъкът ще е с бледожълт цвят. Ако е приемала и царевица, растения и насекоми, то можем да очакваме жълтък с по-оранжев оттенък.

Някои големи ферми за яйца използват специална скала с 15 различни жълто-оранжеви оттенъци, посредством които определят качеството нас воя продукт.

Като цяло за предпочитане е да консумираме яйца, които имат ярко оранжев жълтък, тъй като те съдържат най-много химикали, полезни за тялото ни.

Понякога обаче бледите жълтъци са вследствие от сезонните промени. През зимата цветът им често избледнява заради относително малките количества храна, които кокошките приемат по това време. В повечето случаи обаче бледият цвят е индикация за нискокачествени яйца и лошо здравословно състояние на кокошките, които са ги снесли. Този тип продукти не предоставят нужните хранителни стойности за тялото ви.

Винаги трябва да проверявате качеството на яйцата, като четете внимателно описанието по кутиите. Обръщайте внимание на наличието на каквито и да синтетични оцветявания, които са били добавяни, и купувайте продукти единствено от надеждни доставчици, за които знаете, че се грижат добре за своите кокошки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица
Next: Удар срещу Стоичков и Дара в Кауфланд. Народът си има нови ТВ любимци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.