Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цялата истина защо Деси Радева подви коляно пред Елизабет II
  • Новини

Цялата истина защо Деси Радева подви коляно пред Елизабет II

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
dessiaslaslal.png

Президентът на България Румен Радев и съпругата му Десислава почти сигурно ще бъдат сред опечалените гости на траурната церемония в Лондон на десетия ден след смъртта на английската кралица Елизабет Втора.

Държавното погребение на кралица Елизабет ще се състои в Уестминстърското абатство на 18 септември.

Съгласно протокола, ще бъдат организирани едновременно две траурни процесии – в Лондон и в Уиндзор. Нейно величество ще бъде погребана на територията на замъка Уиндзор, в мемориалния параклис на крал Джордж Шести.

Румен Радев и съпругата му на два пъти бяха гости в Бъкингамския дворец, но само един път успяха да се ръкуват и поговорят с английската кралица Елизабет Втора – на 16 октомври 2018 г.

Не изпускай тези оферти:

За частната ауиденция при английската кралица Десислава Радева се подготвя цял месец. Накрая решава да се яви пред Елизабет Втора, пременена в елегантна рокля в кралско синьо с дължина до коляното от българската дизайнерка Невена Николова. Първата дама съчетава роклята с малка черна чанта, но подбира черни обувки с прекалено висок ток.

Заради гафа на родния протокол, който не е съобразил, че Елизабет Втора ще е двойно по-ниска от качената на токове Десислава, се налага президентшата да подвие коляно, когато се ръкува с английската кралица.

След ауиденцията в Бъкингамкия дворец, Румен Радев лаконично споделя с журналисти, че е бил посрещат топло и сърдечно и че Елизабет Втора е проявила „жив интерес“ към историята и културата на България.

Президентът отправя и официална покана към английската кралица да посети страната ни по повод 140-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Великобритания. Елизабет II така и не посети никога България, макар да е обиколила 116 държави.

Президентската двойка Румен и Десислава Радеви бяха и сред гостите на тържествения прием в Бъкингамския дворец, даден от Елизабет Втора на 3 декември 2019 г. преди срещата на 29-те лидери на страните членки на НАТО по повод 70-годишнината от създаването на Алианса. Тогава Румен Радев и половинката му успяха да си поговорят с принц Чарлз, но не и с английската кралицал

Кралица Елизабет Втора почина в четвъртък в замъка Балморал в Шотландия

Кралица Елизабет Втора почина в четвъртък в замъка Балморал в Шотландия. Здравето й се влоши толкова бързо, че двама от синовете й, както и внукът й Уилям, явно не са успели да пристигнат навреме, предава АФП.

В 12:32 ч. лондонско време първото прессъобщение от Бъкингамския дворец огласи пред цял свят сдържано, но разтревожено, че лекарите на кралицата са изключително притеснени от състоянието й.

Британската преса коментира в петък, че близките на кралицата са очаквали най-лошото часове преди официалното съобщение. Елизабет Втора е анулирала видеовръзка предната вечер и още от 09:00 часа „лекарите са знаели, че Нейно величество има не повече от няколко часа живот пред себе си“, пише „Дейли мейл“, цитиран от БТА.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още никой не знае: Слави е покрусен, съдбата с нов удар. Борят се за живота на неговия зет
Next: Няма прошка! Брадвата се стовари върху скандалната Симона Радева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.