Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време
  • Новини

Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
cqalcalslbasggg.jpg

Будителите са носители на културата, морала и свободата, това заяви в приветствие по повод Деня на будителите президентът Румен Радев.

„На този ден нека си спомним, че будителят не винаги живее лесно. Често тези хора си отиват без време, а ги почитаме едва посмъртно. Иска ми се да ги разпознаваме приживе“, посочи Радев.

„Всеки от нас има своите будители и ще бъде щастие за тях, ако чуят тази признателност от нас“, допълни държавният глава.

Той благодари на всички хора на изкуството, учителите, мъже и жени на доблестния пример и куража, които следват ден след своята мисия на будители.

Не изпускай тези оферти:

Румен Радев се похвали още, че откакто е президент за първи път на този празник се събират всички – и председателят на Народното събрание, и министър-председателят, и министри, и ръководители на културни институции.

„Нека това бъде знак, че сме разпознали и прегърнали заветите на нашите възрожденци и просветители да бъде единни, да работим заедно за напредъка на България“, завърши тържественото си слово президентът.

Когато една държава се управлява от неразумни управници, то падението е неизбежно. Проникновен и мъдър е бил Паисий Хилендарски. Това каза президентът Румен Радев по време на откриването на изложба по случай 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ в Българската академия на науките /БАН/.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

Румен Радев заяви, че БАН на практика е първата българска държавна институция. Той поздрави хората, които днес носят с делата си заветите на нашите възрожденци, че именно знанието и науката са продължението на възхода на българската нация.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

„Тази малка по обем, но велика, неизмерима по съдържание и смисъл книжка, обърна историята на развитието на нашата нация“, каза държавният глава по повод „История славянобългарска“ и допълни, че тя полага основите за национално обединение на българския народ и стремеж към отключване на свободата.

По думите му представата на Паисий Хилендарски е да даде вяра на нашия народ, а водещият мотив в тази книжка, е „чети, за да знаеш“.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

„Паисий осъзнава, че историята на една нация не е само летопис, а, че основата е културното развитие на един народ и неслучайно отделя специално внимание на делото на светите братя Кирил и Методий“, добави президентът.

Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев подчерта, че „науката е слънце“. „Имаме нужда от вашата светлина повече от всякога, имаме нужда от будители, имаме нужда от вашата подкрепа“, обърна се той към представителите на академичната общност.

Пулев заяви, че служебният кабинет е доказал, че е кабинет на действието.

„Вярвам, че духовното начало трябва винаги да триумфира и да доминира нас материалното“, каза той, но съобщи, че смята да поговори за пари, защото, по думите му, това е една важна тема.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

„Преди няколко дни внесохме за одобрение нова европейска програма и разчитаме, че ще бъде одобрена в максимално кратък срок“, заяви министър Пулев и обясни, че програмата е за научно-изследователска дейност.

Той уточни, че такава програма, специално ориентирана за БАН, има за първи път и нейният бюджет е 2 млрд. лева.

По думите му БАН ще може да си взаимодействат с представители на бизнеса. „Разчитаме на вас да продължавате да осветяване пътя, а ние ще бъдем до вас с финансирането“, каза още министърът на иновациите и растежа.

Румен Радев благодари на министър Пулев за усилията, които полага за науката. „Оттук нататък нациите, които ще определят дневния ред и ще диктуват правилата, са от тези държави, които отделят внимание на науката и на образованието“, смята държавният глава. Той изрази убеденост, че това е пътят – повече ресурси, инвестиции, но не само в оборудването, а в хората.

„Вярвам, че България има здрави основи и смело ще върви напред“, каза още президентът.

Акад. Юлиан Ревалски от своя страна заяви, че Денят на народните будители е ден за почит и размисъл към духовните водачи, повели през възходи и падения българския народ. Той подчерта, че за нас това е епохата на българското Възраждане и будители са хора от всички съсловия на българското общество.

Акад. Ревалски допълни, че празникът устоява на политическите превратности и ни дава възможност да почитаме и помним своята история.

Според него един от най-често задаваните въпроси по повод празника е дали има будители в съвременното общество и кои са те. „Да, има будители и днес и те са сред нас“, заяви той и допълни, че научният и обществен прогрес не се самопораждат.

„Народният будители написва преди 260 години „История славянобългарска“. До нас е достигнало само това, което той е искал да остане в историята“, обясни акад. Ревалски. По думите му Паисий Хилендарски се стреми да даде автентично познание на нашия народ, хронологично подредена и модерна за времето си история, в която се разказва за величието на българските владетели, безстрашни и силни във войни и пр.

„Иска неговата историята да бъде жива памет, преминаваща през вековете и безспорно успява“, заяви той и подчерта, че е наш дълг да я пазим.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи
Next: Продължават с увеличаването на минималната заплата, ето как ще става

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.