Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи
  • Новини

Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
neobiabaksbsa.jpg

Ето как изглежда един апартамент, типичен за Япония!

Може би ще ви бъде изключително интересно да разберете в какъв апартамент живеят хората в по-отдалечените страни! И ако започнете да сравнявате своите собствени нужди и възможности с чуждестранните, обикновено се появява неочаквана картина.

Това, което виждате на екраните по телевизионните програми и сериали, не винаги е отражение на действителността, особено ако целта е била да се покаже най-добрият образ на съответната страна.

Не изпускай тези оферти:

Не е тайна, че най-големият мегаполис в света е Токио. Това е едно от най-гъсто населените места на земята.

Тук условията са такива, че градът трябва да поеме огромно количество жители.

Една чужденка в Токио решава да покаже един типичен японски апартамент в съотношение “цена-качество”, който разполага с всичко необходимо. Между другото, точно в такива жилища масово живеят японци. В такъв малък апартамент са принудени да живеят не само младите хора, но също така и по-възрастните хора, като по-големи жилища могат да си позволят само по-заможните граждани.

Миниатюрният размер започва още от входната врата на апартамента. Трябва да се наведете, за да не си ударите главата в касата на вратата.

 

Близо до входа ви чака рафт с доста хубави неща и символи, чрез който домакинята Кейко се опитва да представи апартамента на наемателите в по-добър и уютен вид.

 

Близо до входа има малък “коридор”. Тук трябва да оставите обувките си и мокрите чадъри.

Следва тесен коридор с врати от двете страни. При тези врати ще се върнем след малко, но сега нека да отидем зад завесата в “главната” стая на апартамента.

Тук е единственият прозорец към улицата. До него има двойно легло.

Пространството между завесите и леглото може да се счита за живеене, където да се отпуснете и да гледате нещо.

В действителност, ниската маса е проектирана така, че да събере до трима души. Вместо столове на пода има възглавници.

Повечето декоративни елементи, висят по стените, за да не заемат ценно пространство по пода. Изключение прави растението в саксия – то все още стои на пода. Зеленото е важна част от японския интериор.

В непосредствена близост до ел. ключа са залепени зайчета.

В ъгъла на стаята са тотемите – хладилник, микровълнова печка, електрическа кана. Всичко е много компактно.

 

A прозорецът зад леглото е не просто прозорец! Това е достъпът до балкона. Да, японците са големи любители на балконите, а дори и в такъв малък апартамент може да се намери място за тях. За съжаление, за да стигнете до балкона, трябва да минете през леглото.

Балконът е твърде малък. На него има една единствена пръчка за сушене на дрехи (за сушилня в такъв апартамент, се оказва, че няма място).

Изглед от къщата към съседите отсреща. Тук виждаме традиционните японски фасади под наклон.

 

Перфектното място за селфи. Тук виждаме, че половината от балкона е заета от климатика.

 

И вътрешното тяло на климатика е прикрепено директно над вратата на балкона, за да не се губи пространство.

 

Обратно в коридора. Не сте забравили всички тези врати, нали? Какво мислите за тях?

 

Всъщност тук има малък килер. Просто минималистичен, в който биха се събрали не е повече от десет неща.

 

Но зад следващата врата се крие цяла кухня!

 

Ето и мивката, и плочките, и сушилника за чинии! Кухнята се затваря с врата, така че да не грози интериора, когато не се използва.

 

От лявата страна на коридора има друга врата.

 

Тя води към банята със санитарен фаянс. В едно малко пространство по размер на тоалетните в първа класа в самолетите, са успели да съберат мивка, вана и тоалетна.

 

Мивката и ваната имат общ кран, който можете да насочите по желание или просто да включите душа. Отново поради японската икономия!

Тоалетната тук е най-обикновена и не върши кой знае какви технологични чудеса, които могат да бъдат видени в много други японски тоалетни.

 

Последният щрих. За по-голяма икономия на пространство, вместо традиционния рутер и стандартната връзка с кабел, Wi-Fi в апартамента идва от портативно устройство, свързано с мобилен интернет. Но вие можете да го вземете със себе си и не се колебайте да се разходите в района на Токио – батериите ще издържат в продължение на няколко часа, а и с интернет ще се ориентирате много по-лесно.

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал
Next: Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.