Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал
  • Новини

В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
basbasbiaskaskhlash.png

Голяма верига се оплака от масови кражби на хранителни стоки в последните седмици. За учудване на всички, не бандити и наркомани, баби и дядовци отмъкват стоки от рафтовете, които изнасят, без да плащат на касата, научи Lupa.bg.

Вероятно заради липса на пари, възрастните дори са измислили схема, по която да отмъкват тайно безплатни продукти.

„Възрастните клиенти започнаха много често да крадат, всъщност основно те. Младите не. Много пъти ги хващаме на касата. Изваждат няколко продукта от торбичката, а останалите скатават и си излизат”, разказа пред Lupa.bg служител от голямата търговска верига.

За кражбите в магазина се усетили касиерки, които вече десетки пъти са откривали, че част от стоките остават в торбата, без да се показват за плащане.

Не изпускай тези оферти:

Обикновено пенсионерите влизали с две стари торби, като в едната слагали стоката, която плащат, а в другата прибирали това, което ще изнасят „нелегално”. Измислили и друг хитър трик – на касата не пропускали да направят комплимент, за да разсеят вниманието на служителите.

Бабите и дядовците отмъквали най-често скъпа луканка, качествен кашкавал, някои пък взимали и по-здравословна храна като нахут, био подправки, зехтин, булгур и сокове.

Побелелите клиенти се изхитрявали като ученици и покривали с много малки пликче задигнатата стока, а на касиерките обяснявали, че в торбата има повечко найлон.

Заради зачестилите кражби в магазините, ръководството в търговската верига е взело мерки – ще се проверяват задължително торбичките със стока на събудилите подозрения клиенти.

С колко поскъпнаха основните хранителни продукти в България и какво е съотношението на цените с тези в Германия?

Тръгнахме на пазар и избрахме артикули от количката на средния потребител. Разглеждаме ги на едноседмична база и в рамките на една и съща верига у нас и в Германия – държава с далеч по-високи доходи на населението.

Бялата захар има почти идентични цени в двете страни. У нас тя се търгува за 2,59 лв. за килограм, а във Федералната република – за 1,29 евро. В страната ни тя е поскъпнала спрямо миналата година със 77% – тогава се предлагаше за 1,42 лв. През 2020 г. захарта бе само 1,35 лв., по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Цените на захарта в Германия и у нас

Цените на захарта в Германия и у нас
Снимки: Dir.bg

Разлика отчитаме в началото на октомври, когато в Германия можеше да се намери захар и за 79 цента.

Огромно е увеличението на цените на захарта на кубчета. Един килограм вече не e 99 цента, както по-рано, а 1,49 евро. Скокът на цената е с 50 процента в Германия. В нашия обект тя е 3,89 лв. за 1 кг. Желираната захар е 2,59 лева.

По-рано пудрата захар е струвала 49 цента в магазина в Германия. Ръстът на цената й е със 100 процента.

На рафтовете на същата верига у нас пудрата захар излиза 1,99 лв. – почти двойно отколкото във Федералната република. И на двете места тя е пакетирана в кутии от 500 грама.

2,49 лв. в момента струва кафявата захар в разфасовки от половин килограм.

Заради по-скъпата захар се вдигнаха и цените на сладките изделия навсякъде. Маслените бисквити са с 20 на сто повишение на цените, кафе крем – с 30%, кетчуп – с 50%, ябълков сок – с 25 на сто и мед – с 30 на сто в Германия.

Евтини маслени бисквити са тези от 1,19 до 1,49 евро. У нас за същото количество се дават поне 3 лева, а много често и повече.

В Германия увеличението на захарта е с 65 процента и 50 цента, пише Focus Online, като уточнява, че новите цени са в сила от 4 октомври.

Запитахме българка в Германия как се отразява на семейния бюджет по-високата цена на сладкото. Пламена Миливойевич, която живее от 21 години във Вупертал, в провинция Северен Рейн-Вестфалия, отговаря, че цената не влияе на нейния семеен бюджет, защото избягва захарта и сладките изкушения. Вместо захар използва сироп от агаве, който се произвежда в Мексико. Тя разказва, че готви с него, защото е по-здравословно.

Българите у нас не усещат поевтиняването на захарта заради скъпия долар. Освен това е лоша реколтата от захарна тръстика в Бразилия, която вдигна котировките на суровината на тон на борсите, обясняват специалистите.

Повече струва в Германия слънчогледовото олио. Редовната му цена е 3,99 евро, у нас – 4,79 лева. Докато цената на мазнината се е вдигнала с 38,9 процента в Германия, тази на маслото е скочила с 37,9 процента, на битата сметана с 29 процента.

Вляво е олиото в Германия, вдясно – в България

Вляво е олиото в Германия, вдясно – в България
Снимки: Dir.bg

Маслото е 9 лева за 250 гр, за разлика от лятото, когато бе на промоция – 4,99, в Германия е на редовна цена 2,59 евро.

Кашкавалът в България е 21 лв. за кг, в Германия е 7 евро за кг.

За хляб се дават средно 1,60 евро за 500 гр., у нас – 1,20 лв. за 650 гр. 2,79 лв. излиза ръжено-пшеничният хляб от 800 гр, който пекат на място в магазина. Същият вид в Германия е 1000 гр и е на цена 1,20 евро. Хлябът за тостер е 0,99 евро.

Вляво е цената на брашното в германска верига, вдясно брашно от същата верига в София.

Вляво е цената на брашното в германска верига, вдясно брашно от същата верига в София.
Снимки: Dir.bg

Картофите поскъпнаха в Германия, защото са внос – 1,25 евро за килограм, сортирани по 2 кг в мрежа. В България те са по 1,20 лв./кг.

Оризът у нас е 3,49 лева за кило. В Германия е 3,89 евро.

Свинското месо е 6 евро за килограм. Котлетът и вратът с кост в България са с една и съща цена – 11,99 лева, врат без кост струва 15,49 лева.

Пъстървата – 8,99 евро. У нас – 15 лева.

Най-скъпо в изследваните магазини се продава норвежката пушена сьомга, която е в опаковки от 200 гр. В Германия тя струва 4,99 евро, а у нас е два пъти по-скъпа – 19,38 лева.

Рибните пръчици от 450 гр се търгуват за 3,69 евро, в България – за 6,49 лева. Замразената скумрия с глава е 7,99 лв. Резки скокове на цените наблюдаваме при дълбоко замразените продукти.

Една и съща марка бира излиза 49 цента в Германия, а тук – 1,09 лева.

Храната поскъпна след инвазията на Русия в Украйна от края на февруари. Това бе потвърдено и от института за пазарни проучвания Nielsen IQ, оценил 290 категории храни. Според американската компания 51% от хранителните категории в Германия са поскъпнали повече от инфлацията през юли тази година. Само 13 на сто от продуктите не са поскъпнали.

„Домати, краставици, био яйца и месо – всичко е поскъпнало. Дори, за съжаление, спряхме да купуваме био яйца и месо – за първи път от години насам не купувам био“, оплаква се Пламена Миливойевич. „Маслото също много е поскъпнало. Ако няма на промоция, се принуждавам да купувам маргарин“. Преди тя е пазарувала продукти с високо качество, а сега се ориентира по табелките с промоции.

У нас се купуват по-често най-евтините продукти, каквито са родните марки. Био продуктите си стоят по рафтовете, прави ни впечатление по време на пазаруването.

Производителите завишат цените, както това се случи със сиренето. Всяка седмица наблюдавахме повишението на продукта от близо 50 стотинки за килограм и сега в магазина най-евтиното бяло саламурено сирене е 12,50 лв./кг. Поради високите цени супермаркетът не заражда много от продуктите, които виждахме преди.

Актуалното проучване на института Ifo също показва, че по-голямата част от търговците на храни на дребно в Германия повишават цените почти навсякъде. Около 100 процента от анкетираните от института компании вече планират това. В дрогериите е 92 процента увеличението на цените, което е сериозен удар за купувачите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия. Внезапно почина дете на 12 години след футболен мач в
Next: Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.